Резюме

Системно-информационният подход към процеса на качване на ума представя оригинална и необичайна картина на него. Самият подход е разработен през 80-те години от група учени-изследователи в България, обединени в неправителствена организация. Идеите на този подход се основават на концепциите за „система“, предложена от P.K. Анохин в неговата обща теория на функционалните системи и на концепцията за „системи от информация“, разработена от V.I. Kremyansky. Процесът на качване на ума към нов носител се разбира не като възпроизвеждане, а като преселване (или преместване) на определена система от информация (психиката) в пространството на паметта от един материален носител в друг. Технологично, самият процес може да се осъществи чрез създаване на специфичен мост – изкуствена комисура между двата мозъка – донор и приемник. Изкуствената комисура може да се изгради подобно на естествената комисура corpus calosum между двете полукълба на биологичния мозък. Процедурата по преместване условно се нарича “изкуствена комисура”. Качването на ума чрез процедурата „изкуствена комисура“ по естествен път решава проблема с идентичността и определено може да бъде реализирана сравнително лесно и евтино, напълно във възможностите на днешната технология. Самата процедура за трансфер, като изследователска процедура е противоположна на разчленяването на комисурите на мозъка и предлага нов експериментален подход в изследването на проблема ум-тяло.

През последните десетина години се наблюдава нарастване на интереса към проблема “mind uploading” и публикуване на редица научни статии и книги [¹]. Обсъждат се и анализират цяла група въпроси от различно естество и степен на общност – от техника и технология до методология и философия. Постепенно се изгражда една по-цялостна картина на този хипотетичен процес. Внимателно следя развитието на идеята „mind uploading” и целия поток свързаните научни изследвания в това направление от самото му начало. И съм убеден, че има нужда от оптимизация и много по-мащабни философско-методологически разработки от съществуващите.² Целта на тази статия е да обрисувам в едър щрих една малко по-различна обща картина на процеса на „mind uploading” и да набележа някои важни посоки на следващи изследвания и конкретизации.

От начало ще отбележа, че процесът „mind uploading” трябва да се разглежда в тясна връзка с идеята за безсмъртие при човека, при това не просто безсмъртие, а лично безсмъртие. Някои изследователи мислят, че прякото обвързване с идеята за лично безсмъртие стеснява кръгозора и отдалечава от научното мислене, но аз мисля, че е точно обратното. Идеята за кибернетически вариант на лично безсмъртие беше поставена решително и категорично от общественото движение „Русия 2045”преди няколко години³, но тази идея е формулирана и обсъждана още от средата на ХХ-ти век и има доста дълга история. Зародишът може би се съдържа в една много ранна публикация⁴ на физика Джон Бернал в която той изказва хипотезата, че многобройните ограничения, присъщи на човешкия организъм, могат да бъдат преодолени с помощта на изкуствени органи-протези, продукти на конструкторската и технологична активност на хората. Футурологът Артър Кларк в своята, почти забравена вече, пълна с прогнози книга⁵ „Профили на бъдещето”, в главата „Човечеството остарява” още през 60-те години постави на обсъждане въпроса за личното безсмъртие и усъвършенстване на хората, чрез сливане с машините. Сливане до такава степен, че всички човешки органични компоненти да отпаднат и от човека да остане само духа, съзнанието, личността върху изкуствено създаден носител, по-съвършен от органичното тяло на човека.

Тогава тези виждания бяха наречени „разюздан сциентизъм” и предизвикаха силна негативна реакция⁶, която почиваше повече на политически и идеологически аргументи, отколкото на анализ, наука и разум. Често привържениците на тези идеи бяха обвинявани в некомпетентност и некоректност, спекулиращи с авангардни научни постижения. Толкова по-ценна е позицията, която акад. В. Глушков смело заяви пред цялата общественост по това време:

„Аз мисля, че човек ще може да придаде на машината много повече. Някъде на последния стадий на предаване на информация към компютъра, човек като че ли вписва в машината своето самосъзнание и изведнъж започва да чувствува, че той, това е той и в същото време, той – това е машината. Такава възможност не е изключена, ако центърът на самосъзнанието не е свързан неразривно с определени клетки в мозъка, а е в състояние да мигрира… Ето, това е то – окончателният преход, т.е. преход в компютъра не само на интелектуалната мощ, но и на самосъзнанието на човека, това фактически е пълно безсмъртие…”⁷

акад. В. Глушков

Като коментар, продължение и конкретизация на вижданията на акад.Глушков са и нашите първи публикации⁸ и опити⁹ кибернетичният вариант на лично безсмъртие да бъде изтеглен от нивото на журналистическите сензации и коментарии до нивото на научно изследване и разработки.

Една наша находка от онова време значително затвърди нашата увереност, както за наличието на принципна възможност за реализация на mind uploading ,така и за техническата и технологическа реализация. Същността, изразена в две изречения, се корени в свойствата на неврологичната памет – асоциативност и разпределеност. Тези свойства на паметта на невронните мрежи позволяват да се приложи холографния модел и да се работи с него. Моделът дава възможност енграмите на паметта да се разглеждат като неврохолограми. Какво би се получило, ако свържем по подходящ начин два мозъка, условно наречени: „донор“ и „приемник“ и започнем да обхождаме паметта на „донора“ асоциативно. След достатъчно продължителен процес на активация на паметта ще се образува масив от енграми, който ще бъде общ за двата мозъка. Както това се случва в двете полукълба на мозъка свързани с corpus calosum. Не знаем всички детайли на процесите в мозъка, които носят психичното и съзнанието. Да! Но знаем, че тези процеси обхващат двете полукълба и респективно двата мозъка в нашия мислен експеримент. Какво би се получило, ако се прекъсне връзката между двата мозъка!? Какво се получава, ако се разчупи една холограма наполовина!? Две идентични копия! Удвояване на паметта, удвояване на психичното и съзнанието, което е равносилно на пренасяне от единия мозък в другия. Без съмнение, тази представа е една конкретна визия за процеса mind uploading.

Може би е трябвало да изтече необходимото време (няколко десетилетия), за да се види действителния колосален ръст на технологиите, да се разбере истинската ценност в нашия свят – човекът като личност, съзнание и самосъзнание, за да се направи връзката и ясно да се осъзнае, че векторът кибернетично лично безсмъртие е без алтернатива в човешкото развитие. Това не е просто още една идея, а магистрален път на развитие на наука, технологии и човешко общество, преодоляващо своя зародишен етап, поемащо цялата отговорност за собственото си съществуване и развитие и устремяващо се към Вселената.

Огромна е заслугата на стратегическо обществено Движение „Русия 2045”този въпрос да се постави категорично, ясно и отговорно пред Русия и пред цялото човешко общество¹⁰. След направената заявка идва времето на сериозния и задълбочен анализ, на потокът от идеи, теории и разработки, на разгърнатите дискусии, конкуренция и сътрудничество на подходи,методологии, теории и технологии, на държави, работни групи и личности . Днес обаче, повече от всякога е необходима обща теория. Идеята за кибернетичен вариант на лично безсмъртие и развитие на човешкото общество по този кардинално нов начин трябва да се трансформира в обща теория, която да позволи множеството въпроси да бъдат поставяни коректно и изследвани с методите и средствата на науката. Предлаганите и разработвани технологии и техническите разработки да могат да се оценят по обективни критерии, да се извърши синтез на знанието и да се осъществи оптимално управление на целия процес на преход от „Homo sapiens” към „Homo immortalis” или ако щете към “Homo aeternitatis”. Няма нищо по-практично от добрата теория, още повече, че като личности и като общество, движейки се в тази посока, навлизаме в територия пълна с изненади.

*

В първоначалните формулировки на идеята за качване на ума, направена от А. Кларк, В. Глушков и др. все още не е уточнено как ще стане това. Много по-късно процедурите бяха формулирани: качване чрез микротомна процедура; качване по процедура на nanoreplacement; качване по процедура на Moravec; неразрушителни процедури за качване¹¹. Като, разбира се, множеството на процедурите е открито. Ето, може би точно тук е мястото да припомня още една процедура:

Още преди три-четири десетилетия популяризатора на науката В. Пекелис написа във в. „Литературная Россия”:

Може ли съществено да се продължи човешкия живот?…
В много далечна перспектива, в края на дългия път, на който току що е стъпила кибернетиката, можем да си представим как изкуствен мозък се включва към естествения, който все още е здрав. Известно време те работят паралелно и изкуственият мозък се обучава на всички навици и вкусове на своя “стопанин”. След това старият, живият мозък се изключва и човек продължава да живее с изкуствения, който е наследил от него паметта, знанията, вкусовете и характера. Изкуствен мозък присаден към тяло с протезирани органи! Означава, че “самият” човек умира, умира неговото тяло и даже мозъкът му!? Да. Но човекът остава да живее като интелект, предавайки своето “Аз” на изкуствения мозък. Следва, че безсмъртието е възможно теоретично!”¹²

Може ли съществено да се продължи човешкия живот?…

Аз наричам тази процедура – изкуствена комисура! Названието е избрано, като се има пред вид аналогията с естествената комисура между двете полукълба на мозъка corpus calosum, обезпечаваща съвместната им работа, едниството и цялостта. Изкуствената комисура би трябвало да обезпечи съвместната работа на „мозъка – донор“ и „мозъка – приемник“ , тяхното единство и цялост.

Процедурата „Изкуствена комисура“ може да се онагледи с няколко схеми:

Като цифрите означават:

1. Човешкия организъм в цялост.;
2. Сетивни органи и нервна система;
3. Централна нервна система и главен мозък;
4. Пространство на паметовите енграми ( пространство на паметта);
5. Психика, съзнание, самосъзнание.

На фиг. № 2 са изобразени човек-индивид (донор) и изкуствен организъм (приемник), като изкуственият организъм (приемник) е по-съвършен функционален аналог на човешкия биологичен организъм и пространството на паметта е празно „tabula rasa“.

На Фиг. 3 е изобразена изкуствената комисура, която свързва двата мозъка и обезпечава функционирането им като едно цяло. Това означава и общо пространство на паметта, в което съществува и функционира психиката, съзнанието и самосъзнанието.

• 

• 

След достатъчно дълго функциониране в свързано състояние, което да позволи асоциативно обхождане на цялото пространство на паметта на организма-донор, може да започне най-напред частично, а след това и пълното му изключване. Кога може да стане това!? След като субектът, който се пренася, започне успешно да управлява сетивата и другите органи на организма-приемник.

След отстраняване на организма-донор, психиката, съзнанието и самосъзнанието на човека не изчезват, а остават да съществуват и да се развиват в новия изкуствен организъм. При това личността наследява паметта, способностите и всички индивидуални особености, но има по-богати възможности за развитие от по-рано.

Няма ограничение този процес на преселване на психичните компоненти (паметта,психиката, съзнанието и самосъзнанието) да бъде извършен неограничен брой пъти. И така да се направи неограничено съществуване и развитие на личността в поредица от тела-носители с нарастващо съвършенство.

Това е практически лично безсмъртие!

Очевидно тази представа за лично безсмъртие описва процес на нарастваща и разгъваща се спирала, при който личността на човека се запазва и развива безкрайно и неограничено в поредица от организми-носители с приемственост и нарастващо съвършенство. Първият организъм от тази редица е биологичния организъм, с който ни е надарила природата, следващите са изкуствени организми, продукт на творческата активност на човешкото общество, но същественото е, че след последователното отстраняване на носещите организми, личността с нейната памет, съзнание и самосъзнание се запазва и развива в нов носител с нови и нарастващи възможности. По замисъл това запазване и развитие може да се осъществи неограничен брой цикли и да експанзира неограничено, придобивайки характер на свръхзапазване.

Идеята за лично безсмъртие и в нейния кибернетичен вариант е дефинитивно свързана с понятието „запазване”. Ако действително държим на рационалния характер на идеята, тъй като именно категорията “запазване” е най-прекия път за нейното формулиране в термините на науката, е необходимо да се отговори ясно и точно на няколко въпроса:

* Какво се запазва?

* Какви са “механизмите” на запазване?

* Какви са границите на това запазване?

* Може ли така определеното запазване да се класифицира?( Има ли аналози в действителността?)

Но още тук е важно да се подчертае, че пътят към науката е добре очертан , ясно е също, че това не е просто пътека, а магистрален път, цялата съвременна наука не е нищо друго освен откриване на формите на запазване под формата на природни закони и социални закони и тяхната експликация и обобщение. Но трябва веднага да се отбележи, че сме още далече от единна обща теория на запазването,въпреки че съществуват впечатляващи опити за изграждане на такава теория. Най-известен опит да изгради обща теория на запазването и заедно с това и общонаучна концепция за движението е предложената в средата на ХХ^-ти век от Л. фон Берталанфи – Обща теория на системите¹³ (General System Theory), както и разгърналия се поток от системни изследвания¹⁴ в последствие. За съжаление, този процес на теоретичен синтез все още не е завършен, като през годините към него се добавят нови плодотворни идеи, които вероятно ще доведат качествен скок и появяването на действително общоприета и работеща обща теория на системите. Съществената връзка между системност и запазване е забелязана още в пионерските изследвания в тази посока, осъзнава се и днес. Ето няколко показателни цитата:

• “Цялото възниква от съставящите го елементи в сложен процес на вътрешно и външно взаимодействие… Всеки обект в качеството си на елемент на бъдеща структура е неизчерпаем по своите възможности. Тези възможности се реализират по статистически начин, по пътя на многократното им сортиране. Природата разполага за това с неограничено време. Сред наистина неизчерпаемите структурни възможности се осъществяват тези, които образуват устойчиви системи. Съществува, ако може така да се каже, принцип на естествения отбор за възникващите системи. “Преживяват” най-устойчивите. По силата на това, за да се разбере целостта на възникващите системи, е необходимо детайлно да се изследват законите на тяхната устойчивост.”¹⁵
• “Изменението – това е атрибутивно състояние на материята, естествен фон за всички събития. Само тези структури, които обладавайки вътрешна устойчивост, се намират в динамично равновесие със средата, могат да “преживеят”, т.е. да се запазят в потока от изменения, в непрекъсната борба с разрушаващите фактори.”¹⁶
• “Система е съвкупността от произволен род елементи, между които съществуват устойчиви връзки. Понятието устойчивост носи важен смислов товар в определението на система. Неустойчивата система не е способна за продължително съществуване. Свойството устойчивост, стабилност – това е най-общото свойство за всякакви системи, тъй като то определя повечето други техни свойства.”¹⁷

Понякога, твърде очебийните неща най-трудно се забелязват и остават без нужното внимание, за нас обаче, именно този аспект (съществената връзка между системност и запазване) беше най-важен и той ни насочи към обща теория на системите, която поради специалната роля, която играе понятието “система” в нейното изграждане може съвсем определено да бъде наречена и обща теория на запазването. На избраното ниво на изследване е важно да се посочи ,че именно този общ аспект, който не е пропуснат в класическите системни изследвания, но също така трябваше специално да бъде подчертан и изследван¹⁸ от нас, се оказва най- важен за поставяне и изследване на идеята за лично безсмъртие.

Наложи се да бъде разработена оригинална концепция¹⁹ за обща теория на системите, която да кореспондира с изследваната идея. За основа на тази разработка послужи обща теория на функционалните системи²⁰ на П.К. Анохин и неговото определение за понятието “система”:

„Система може да се нарече само такъв комплекс от избирателно въвлечени компоненти, при които взаимодействието и взаимоотношението придобиват характер на взаимоСЪдействие между компонентите за получаване на фокусиран полезен резулт^”21.

(П. К. Анохин)

Определението е избрано измежду няколко десетки други. Предпочетено е пред другите, защото П.К.Анохин го извежда като обобщение от своите изследвания върху висшата нервна дейност и психиката в стремежа си за решаване на психо-физиологичния проблем. От друга страна то е критикувано като недостатъчно общо, но можем лесно да осъзнаем, че взаимоСЪдействието на компонентите в края на краищата, пряко или косвено, води до един универсален резултат – самозапазването. В преобладаващото число изследвания, подвеждайки се от стремежа за обобщение, множеството от функции (резултати) се представя като спектър, чийто отделни линии са еднакво важни. Но функциите (резултати) в природата могат да бъдат подредени по-успешно и по-точно под формата на “дърво” с общ и единствен корен и това е: самозапазването²². Обяснението е в това, че е в сила такава обща закономерност като втория принцип на термодинамиката, според която, всяка съвкупност от елементи, отграничени от средата, реализиращи определено нееднородно разпределение на вещество и енергия, при всяко енергийно преобразувание, като че ли изпитва определено “налягане”, водещо до изравняване на нееднородностите, което в края на краищата води до разпадане на съвкупността, ако не му се противодейства. Но това вече е задача, поставена от характера на света, която взаимодействащите съвкупности от елементи (т.е. системите) могат да разрешат или не, повече или по-малко успешно, така: оцеляването не е даденост, а фундаментален проблем за системите от произволно естество. Съвсем естествено е да се говори за “естествен отбор” извън рамките на биологията – за физическите и химическите системи, защото беше разбрано универсалното значение на отбора за развитието.²³ По този повод Г. Клаус писа:

“ …съществува универсална борба между системите. В тази борба се разрушават неустойчивите системи, а остават само устойчивите и те предават на света неговия облик.”²⁴

Г. Клаус

Характера на самозапазването, като резултат е такъв, че го издига над всички други резултати, тъй като неустойчивите системи се рушат и изчезват, остават само устойчивите (самозапазващите се). Естествено е именно свръхустойчивите (лидерите в самозапазването) да играят първостепенна роля в определяне на облика на света и да определят характера на Вселената. Естествено е, също така, обобщения системен отбор да излъчи след определено време свръхзапазващи се системи, т.е. системи, които можем спокойно да наречем безсмъртни.

От съществено значение за разбирането на кибернетичния вариант на лично безсмъртие е системната (т.е. от гледна точка на обща теория на системите) представа за човека-индивид ,която конкретизира в теоретична форма отдавна известното и многократно дискутирано разделение при човека: човека като организъм и човека като психика и личност²⁵.

Началото на личността е дълъг , сложен и многофазен процес на социализация, протичащ най-интензивно през втората-третата година от раждането, като за изграждането на човека като личност е необходимо високо ниво на нервно-психическо развитие. “Всяка личност – това е временно съоръжение от материали, заимствувани от околната среда, а съзнанието – това е интрацеребрална разработка на екстрацеребрална информация. “Индивидуалната” половина е прегрупиране на елементите на окръжаващата среда.”²⁶ – писа Х. Делгадо в изтупаната днес от праха книга “Physical control of the mind”. За означаването на тази нова линия на развитие при човека Б. Ананиев употребява термина – жизнен път²⁷: това е историята на формирането и развитието на човека като личност в определено общество.

Системният подход към това разделение при човека (човека като организъм и човека като личност) отива по-далече, разкривайки причината, механизма и неговия непосредствен носител.

Ето че достигаме до ключов момент от развитието на тези идеи. Той е ключов, защото представлява решение, даващо движение едновременно в няколко направления. Най-напред това е една представа, която до голяма степен прецизира и конкретизира началната представа за “душа” и “тяло”, като предлага чисто материалистическо решение на психофизиологическия и психофизическия парадокс ( респективно проблем), опирайки се системните идеи. Заедно с това позволява да се постави идеята за лично безсмъртие в нейния кибернетичен вариант достатъчно строго и определено в нормите приети от науката. Не на последно място – позволява да се разгърнат системните идеи, идващи от първоизточника ( Л.фон Берталанфи, П.К.Анохин и пр.), базиращи се на универсалност на определена форма на системност до обща теория на системите, но вече в завършена логическа цялост и пълнота. Трябва да подчертаем, че евристика за подобно развитие се оказа идеята за лично безсмъртие.

Ще припомним многократно цитираната позиция на Н.Винер от времето на формирането и утвърждаването на кибернетиката:

“Информацията е информация, а не материя и не енергия. Този материализъм, който не признава това, не може да бъде жизнеспособен сега.”²⁸

Н. Винер

От времето на това изказване до днес бяха извършени широко разгърнати изследвания, написани хиляди книги, в които повече или по-малко успешно се дава отговор на въпроса “ Що е информация? ”. Но в огромния поток от идеи и находки, някои останаха недоосъзнати и недооценени. Едно такова направление на работа на философско-методологическо ниво бяха идеите и изследванията на В.И.Кремянский, които се оказаха много ценни и плодотворни в нашите конкретни изследвания, но останаха извън вниманието на широкия кръг изследователи.

По същество В.И.Кремянский се опита да приложи системен подход към явлението информация и предложи ново понятие – системи от информация ( инфи) във време, когато не се гледаше с добро око на предлагането на нови понятия и нова терминология. Тази негова идея се оказва съществена крачка в синтеза между кибернетиката и системологията.(Един синтез, който Л. фон Берталанфи предвиждаше и ратуваше за него.²⁹)

Още в увода на своята монография³⁰ “Методологические проблемы системного подхода к информации”( Москва ,изд. Наука, 1977г.), която е най-обстойното изложение на целия замисъл, авторът формулира своята главна идея –

“ Информацията не става само във вид на прости по своята природа чисто адитивни множества от единици, разглеждани от класическата теория; в живата природа и в обществото информацията преминава свои специфични степени на развитие, претърпявайки значителна еволюция. В генотипите, в инстинктите и навиците или други форми на психика на животните, в научното познание, техническите проекти и програми, плановете и изобщо в съдържанието на всички висши видове отражение, информацията не просто се сгъстява в центровете за връзка, управление, изследвания, тя става все по-“интегрирана”. Преминава в особени състояния на собствена специфична организираност и външна организаторска активност. Нейният генезис, история и функциониране придобиват относителна самостоятелност…”³¹

Като прави преглед на представите за формиране на специфични обекти от интеграция на информацията в различните частни случаи ( живи системи, живи системи с психика, социални системи и пр.) В.И.Кремянский прави извода:

“Разглеждайки тези схематично обрисувани тенденции в тяхната съвкупност, ние виждаме, че в тях се предвижва, обособява се и в известен смисъл “се конструира” по същество нов системен обект. Това е информацията, която се използува за управление и придобиваща състояния на собствена специфична организираност и активност…На тях им съответства общото понятие системи от информация, изпълняващи функцията на организатори… Действително, именно развитието на системите от информация в живата природа и обществото създават най-съдържателните основи на приемствеността и “развитие на развитието”, най-пълния израз на “историчността” на сложно организираните обекти.^“32

В няколко свои публикации в периода 1971 – 1977г. авторът набелязва линиите на изследване на трите основни степени на системност на информацията – генетически системи от информация, зоопсихически системи от информация и социални системи от информация, под общото название – инфи.

Процесът на самоорганизация и усъвършенствуване на функцията самозапазване, както и съпътствуващия отбор и елиминация на по-несъвършените системи, е продължил милиони години, но схематично, той може да бъде представен като една поредица от по-крупни скокове:

Концепцията на В.И. Кремянский се оказа ценна най-напред именно за разбиране на тези скокове, като всеки един от тези скокове е по същество скок във функцията самозапазване, но този скок се дължи на възникване на нова форма на системност и по-точно на нов тип система от информация.

Идеята да се разглеждат специфични системи – системи от информация ( инфи ) – има своите дълбоки основания в конкретните науки, но тя би останала недоизяснена, ако В.И. Кремянский не беше положил специални усилия да съпостави традиционните системи със системите от информация. Съвсем накратко системите от информация могат да се охарактеризират така:

– Информацията като хиперструктура.Позовавайки се на публикациите на С.С.Смит³³, В.И.Кремянский насочва вниманието към определени особености на структурата, които се проявяват в резултат на това ,че не всички степени на свобода на елементите са ангажирани в структурни връзки. Това позволява, всяка структура да стане, при определени условия, носител на вторична встроена в нея нова структура, която не съвпада с непосредствената структура на системата. Известен и показателен е примера с кристализацията на водата върху някаква повърхност и появата на ледени пера. Формата на тези пера се определя от условията на кристализация, а не от структурата и взаимодествието на водните молекули. (Същото важи и за снежинките.) Така, едни и същи закони за кристализация на водата допущат неограничено разнообразие на външни форми и поликристална структура ( ледени пера по стъклена повърхност, снежинки и пр.). И което е по-важно – тези закони ( на връзката на молекулата на водата) не могат да обяснят, защо се образуват именно тези , а не други вариации на структурата, защо именно тези пера и снежинки , а не други. С.С. Смит нарича тези вторични външни форми на структурата – “суперструктура”. Веденов и Кремянский правят терминологично уточнение и въвеждат понятието “хиперструктура”³⁴. Като имат предвид, че “хипер” означава “свръх” и “в повече” и добре съответствува на описваното проявление: повече от структурата, нещо външно по своя произход, което има отношение не само към връзките между елементите, но и към по-обширни зони на взаимодействие ( примерно стъклената повърхност). По същество, заслугата на В.И.Кремянский се състои в това, че той обърна внимание на факта, че тези модификации на структурата, които възникват не като следствие от непосредствената структура, но именно в нея, под въздействие на средата и взаимодействията в метасистемата, могат да започнат да влияят, на определен етап от развитието, съществено върху съдбата на системата . Че съществува на тяхна основа елемент на историчност и общото определение за структура се оказва недостатъчно, за да обхване тези явления. По същия начин и общите закони на механиката и физиката в най-общ план са недостатъчни за разбиране на специфичните отношения, характерни за конструкцията на различните видове машини ( инженерни науки ). Избраният термин “хиперструктура” ( комбинация от гръцкото “хипер” и латинското “структура”), добре описва най-същественото – повече от структура, външно по своя произход и изразяващо следите от въздействието на по-обширни, обхващащи системи ( метасистемата ), но възникващи не по друг начин, а като наложени от външни влияния изменения на собствените непосредствени структури на тялото, което се превръща в най-близък и пряк носител на съответните единици информация, все още примитивна и неразвита. Хиперструктурата става информация, когато започне да влияе върху самозапазването на системата в цялост и собственото си самозапазване в частност.

– Истинската изява на информационните структури (структурите в структурата) или хиперструктурата, която може да се установи и в неживите минерали ( или други тела), започва, когато на сцената излиза истинското кодиране и декодиране, а наложеното от това изменение на непосредствените структури придобива характер на знаци и знакови системи. Използуването на кодове позволява да се превърне произволен предмет, способен при определени условия да бъде материален насител на информация, в “нещо повече от колкото е той самия”. Примерите са много и твърде разнообразни, от определени полимери в клетъчните ядра и цитоплазма и домените по повърхността на магнитната лента, до знаците по белите листове. Характерно за тези достатъчно развити случаи е , че при тях не говорим за фрагментарни и откъснати следи и контури, а свързани и цялостни образи, модели, планове и пр., т.е. събития ,от които зависи звученето на определена мелодия или формирането на сложен организъм, неговото поведение и изобщо живота му , както и оцеляването на определен вид и дори системата на живота на планетата. Тези отражения ( в най-общ смисъл) са не просто потоци от енергия, вещество и порядък, а потоци и системи от информация в собствения смисъл на думата.Информационните структури, които по отношение на техния непосредствен материален носител се оказват свръхструктури или хиперструктури, трябва да бъдат отделени и разгледани специално. Физическите, химическите и други непосредствени структури възникват в резултат на определено взаимодействие между елементите в определена единична система, а информационните структури възникват и се формират в резултат на значително по-сложни процеси, ориентирани към метасистемата и йерархичната включеност на въпросната система-носител. Разбирането на информацията като хиперструктура е в пълно съгласие с класическите трактовки³⁵ “информацията като отразено разнообразие” и “информацията като снета неопределеност”, но то дава нещо повече – открива определени възможности за качествен подход към феномена информация, дава възможност да се заговори за системи от информация.

– Системите от информация трябва да се разглеждат като тройни по своята същност образувания.

Те съществуват реално не по друг начин, а в “триединство”със своите собствени материални носители, както и с тяхната метасистема. Заедно с това те се развиват, в качеството си на центрове на “памет” и организация, по свои собствени, предимно метасистемни закони, като при това стават все по-самостоятелни както по отношение на собствените си носители, така и по отношение на метасистемата.В този смисъл инфите са по-“материални”, отколкото техните непосредствени веществено-материални ( или полеви) носители. Действително те са насочени към нещо по-голямо и представляват нещо по-обхватно ( метасистемата), отколкото техните носители или кодиращите ги знакови системи, особено когато са в ролята си на организатори.

Толкова кратко представяне на идеята за системност на информацията , идеята за нови системни образувания – инфи, може само да предизвика интереса, без да претендира за изчерпателност. За по-пълно осъзнаване запознаването с оригиналните трудове на автора е наистина наложително³⁶. Идеята за системи от информация може да бъде разбрана по-пълно, ако се разгледат конкретни системи от информация. Нещо повече, ако тези системи от информация се подложат на сравнителен анализ, могат да се направят някой обобщени изводи за тази форма на системност и нейното развитие.

Вече имаме нужните концептуални средства за да отговорим конкретно на поставените в началото въпроси:

• Какво се запазва при процеса mind uploading извършен по процедурата „ИЗКУСТВЕНА КОМИСУРА“?

Очевидно това е специфичната система от информация „психика” или „личност”, като трябва да се има предвид, че личността като система израства на фундамента на психиката в процеса на социализация на индивида. Както пише С.Петров: „Качественият скок, свързан с появата на човешкото съзнание е несравнимо по-голям от прехода от дразнимост и психичност, но той върви по друга линия. За онтологията на вътрешномозъчните явления начинът на съществуване на съзнанието не се отличава съществено от този на обекновената психика…”³⁷

Базирайки се на системно-информациония подход, можем с голяма степен на конкретност и точност да твърдим, че при mind uploading извършен по процедурата „изкуствена комисура“, това, което сменя своя носител и се развива в поредица от тела с приемственост и нарастващо съвършенство, е имено системата от информация – личност.

В схемите от фиг. №1 до фиг. №6 със сияеща сфера е означена именно тази система. Нейната същност може да се изрази накратко като асоциативен самоподдържащ се вихър в пространството на паметовите енграми. Тази система от информация с ясно изразена индивидуалност и уникалност постига самозапазване и е проява на самоорганизация на ниво хиперструктура. Нейната динамика се определя главно от два фактора: сензорния поток от информация, постъпващ от външната и вътрешната среда за организма и от ландшафта на паметта, постоянна и временна. От друга страна, както съдържанието така и структурата на паметта зависи и се определя от динамиката на въпросната система. Положителната и отрицателната обратна връзка между системата „психика“ и паметта е подчертана и добре изразена. Точно затова, след създаване на подходяща „изкуствена комисура“ мужду два мозъка, се формира общо пространство на паметта. Ако единият мозък спре да функционира, независимо по каква причина, психиката ще продължи да съществува и функционира, защото пространството на паметта се запазва. Нещо подобно се случва при експериментите по прекъсване на corpus calossum и другите мозъчни комисури, както и при случаите на масивен кръвоизлив в едното полукълбо на мозъка.³⁸

Ние внимателно и в оригинал сме следили цялата дискусия за възможностите на информациония подход към проблема психика и личност. Разкошната идея за информационната природа на психиката прозира в много от класическите трудове по психология³⁹, но както винаги се случва в реалното развитие на науката, веднага се намират не един и двама автори, които прибързано формулират основната теза:

Психиката е информация!⁴⁰

Да, обаче внимателният анализ⁴¹ показва, че това твърдение, въпреки че е лесно защитимо, не е достатъчно, информацията е твърде общо понятие и не може да специфицира психиката. В резултат на това се изписаха хиляди страници критика и много хора бяха готови заедно с мръсната вода да изхвърлят и бебето. Осъзнаването на емперичните характеристики на психичното⁴², дори и само в конспектиран вид, дава възможност ясно да се осъзнае какво сериозно предизвикателство и изпитание е то за всеки опит да се изгради теория на психичното и психичните процеси. Тази теория трябва по естествен начин да преодолява най-малко два парадокса – психофизиологическия⁴³ и термодинамическия⁴⁴, а заедно с това, като логически продължения, да дава възможност да бъдат изведени различните специфични психични процеси – познавателни процеси, емоции, воля, съзнание, самосъзнание и пр.от едина позиция.И въпреки, че задачата е с отчайваща трудност, се оказа, че се намират автори, приемащи риска да бъдат подложени на унищожителна критика, които предлагат идеи и се опитват да рисуват контурите на бъдещата теория⁴⁵.

За нас, най-впечатляваща крачка беше направена с анализа на тъй наречената “даденост на обекта на субекта”⁴⁶, при която образът на предмета се открива за субекта непосредствено, като че ли в “чист” вид. “Такава даденост на субекта, чрез посредничеството на мозъчните процеси, намиращия се извън него обект е образът, притежаващ идеалност и субективност.”⁴⁷ В цяла поредица публикации⁴⁸, беше доста ясно показано, че понятието информация и информационни процеси могат да решат по фундаментален начин този проблем. От цялата поредица от трудове се открояват работите на Д.И.Дубровский. Той пише:

“Изходен пункт ще бъде съотношението между информация и сигнал. Тези понятия по никакъв начин не са тъждествени. Сигналът е материалният носител на информацията в информационните процеси. Следвайки Н.Винер, информацията може да се определи като съдържанието на сигнала (съобщението)….

Да разгледаме някакъв сравнително прост случай на психично отражение. Нека някакъв индивид да възприема зрително за достатъчно малък интервал от време някакъв обект А; това означава, че индивидът преживява образа на обекта А ( да означим с “a” този субективен образ ). В същото време в главния мозък на индивида възниква определен невродинамичен процес ( определена невродинамична структура), пораждана от действието на обекта А и отговорна за преживяването от индивида образ на А ( да означим този невродинамичен еквивалент на образа с “х”). Естествено е да се счита, че субективният образ и невродинамичният носител ( “а” и “х”) са явления едновременни и еднопричинни. Обаче, тези явления следва да бъдат различавани: “а” е идеално явление,т.е. субективна реалност, а “х” е материален процес, ставащ в главния мозък; “х” не е психически процес, не е идеален образ на обекта А, а кодово отражение на обекта А. И този невродинамически код, съществуващ в главния мозък на личността, се преживява от нея именно като образ, подлага се, така да се каже, на психично декодиране. Съотношението между “а” и “х” може да се счита за частен случай на отношението между информация – като съдържание, и сигнала- като негова форма.; “а” – информацията получена от личността за обекта А; “х” – материалният невродинамически носител на тази информация, сигнал.

Всички тези психични явления, които можем да наречем “идеални”, представляват не нещо друго, освен информация дадена на личността в непосредствен “чист” вид. Сигналът като определена организация на елементите и процесите в нервната система, е винаги “елиминиран” за индивида.”⁴⁹

Д.И.Дубровский развива своята концепция за идеалното, но всъщност тя се отнася за възможностите на понятията информация и информационен процес да обхванат по-общия проблем за психичното и в същност да интерпретираме психичното като способността на индивида да има информация непосредствено и в чист вид. А анализът на способността на обществения индивид да оперира с тази информация във времето, т.е. да активира и дезактивира съответни последователности от невродинамични системи, без да мисли за тях, като се опира само на информацията като съдържание, води пряко до идеята за самоорганизация на информацията на личностно ниво и респективно за системи от информация, свързани с психиката. Самият Дубровски пише: „Личността е способна да активира и дезактивира съответна последователност от невродинамични системи от тип “х”, фактически е способна да управлява невродинамични системи от определен тип. Това може да бъде разбрано само в такъв смисъл, че невродинамичните системи от типа “х” са самоуправляеми, самоорганизиращи се системи, че те съставят в системата на човешкия индивид личностно ниво на самоорганизация.”⁵⁰

В едно по-късно свое произведение Д.И.Дубровский подробно развива възможностите на информационният подход към проблема за психичното⁵¹. Всеки, който пожелае, може подробно да се запознае с тези идеи, но за нас беше по-интересно да проуча корените на упоритата съпротива срещу този подход и острата критика, на която беше подложен.⁵² Нашата нагласа към информационния подход към психичното беше и си остава конструктивно-критичена, защото това са първите работещи идеи, които сме срещали в тази сфера. За нас беше очевидно, че нещо не достига, нещо трябва да се допълни и доработи, но посоката на изследване и разработка според нас е вярна. Освен това, в съпоставка с идеите за системност на информацията, става съвсем ясно, че възможностите за изграждане на по-добра теория значително нарастват.

В изследванията на Д.И.Дубровский в явен вид се отчита необходимостта от “личностно ниво на самоорганизация”, но още по-ясно тази необходимост се чуства, когато се разгледат някои важни конкретни въпроси на концепцията, примерно въпроса: “Как да си обясним факта, че обективно съществуващия в мозъка невродинамичен код се преживява от субекта като субективна реалност?” Разбира се, интересни са онази група от автори, които считат, че в нервната система няма никакви копия, рисунки или модели на отразяваната действителност, а само кодове, които са невродинамичен еквивалент на образа на същата тази действителност.

Тук обаче възниква въпросът за декодирането, който се решава твърде различно. П.К.Анохин застъпва тезата, че “ е твърде възможно, именно съзнанието да е последното и най-съвършено декодиращо устройство, което превръща всички видове нервни кодове в натурален образ на външния обект” Тази теза се атакува по линията, че, ако това е така, съзнанието ще се окаже външно спрямо мозъка, нещо като “вътрешно око” и “малко човече” т.н.. Дубровский, който също не приема тази теза, решава проблема с въвеждането на “естествени” и “чужди” за самоорганизиращата се система кодове, като “естествените” по същество не се нуждаят от процедура по декодиране и представят информацията в чист вид и непосредствено. ( Но всъщност на кого я предоставят тази информация?! На нервната система, на организма…?! Какво означава “естествен” код, за кого е естествен този код?!)Струва ни се, че отговорът на този въпрос е пряко свързан с тезата за наличие на специфична система от информация, която наричаме психика, т.е. инфа на психиката и също така със специфичните особености на тази система.

Очевидно нервната система представлява възбудима, запаметяваща среда, с определени свойства. Нашият индивидуален опит като психика и характеристиките на неврофизиологичната памет ни подсказват, че първите въздействия на средата ( външна и вътрешна) за определения организъм не се преживяват като субективен психически образ. Трябва достатъчно повторение и натрупване на въздействия от средата, за да възникне субект и психически образ.

Кой декодира новопостъпващото въздействие? – Не организма, не нервната система , мозъка или мозъчния отдел, а запаметените предходни въздействия, организирани и съществуващи, като система от информация.

Нервната система се оказва среда, в която, в резултат на паметта с определени качества(асоциативност, разпределеност) въздействията се натрупват, взаимоСЪдействат помежду си по съдържание и активно формират нов тип система – система от информация на психиката. Съдържанието на сигналите, които постъпват на входа, е съдържание, свързано със средата, затова и съдържанието на психиката може да бъде описано само в такива термини.

Както точно отбеляза още през 60-те години на ХХв. Хосе Делгадо за нормалното функциониране на системата психика е необходим определен минимален сензорен поток. Ако по някакъв начин този сензорен поток се ограничи⁵³ , настъпват сериозни разстройства на психиката, които по-принцип са обратими, ако сензорния поток се възстанови. Дори този тип въздействия, в последно време се превърнаха в изключително модерно и информативно направление на изследване в психологията⁵⁴, което заслужава сериозно внимание. В процеса на нашето изследване, тези резултати бяха независима линия на мислене, която е в състояние да насочи вниманието към характера на системата от информация, която се формира в нервната система в процеса на индивидуалното развитие. Вероятно това е система от информация от поточен тип, дисипативна структура ( нещо подобно на клетките на Бенар)⁵⁵, което навежда мисълта към идеята как по същество може да бъде преодолян не само психофизиологическия, но и“термодинамическия” парадокс на психичното.

Информационият подход към психиката по неизбежност трябва да бъде развит и доработен като системно-информационен подход, който активно да ползва понятието система от информация, при това не просто психиката да бъде определена като система от информация, а това да бъде система от информация от определен тип (дисипативна система от информация). В.И.Кремянский направи първата стъпка, представяйки си психиката като система от информация, без обаче да специфицира тази система, задоволявайки се с най-общо описание. Развитието на системно-информационният подход към психичното е едва в началото си и тепърва ще осъзнаваме и оценяме резултатите от тезата: психиката е система от информация от определен дисипативен тип!

* Какви са “механизмите” на запазване?

Генетичната система от информация, тя осъществява самосъхранение и непрекъснато входящо развитие, основаващо се на сложен и опосредстван процес. Информацията, цялата информация за организма и вида се преписва върху нова молекула на ДНК (или молекули, ако говорим за всички гени) , И това става чрез невероятен процес на само копиране, което се нарича репликация, при което възникват две абсолютно идентични копия на родителската молекула ДНК. Процесът на репликация на ДНК е възловото звено, което позволява на инфа на генетичната информация да се пренесе и създаде нов организъм. При това всяка грешка в процеса се развива по-често в летален изход (новият организъм е изроден и негоден, което води до смъртта му) или поставя началото на ново качество, което се закрепва и го прави по-приспособим и по-съвършен, което се случва значително по-рядко.

Чрез деление и диференциация на клетките следва изграждането на целия организъм с всички негови особености. За нашата цел не е необходимо да се описва целия процес, достатъчно е да се направи следното принципно разграничаване: „… Съществуват два типа единици на естествения отбор и между тях няма спор. Генът е единица на естествения отбор като репликатор. Организмът е единица на естествения отбор като носител. И двете единици са важни. Не е нужно нито една от тях да се омаловажава. Те представляват два напълно различни типа единици и ние бихме били безнадеждно объркани, докато не схванем въпросното разграничаване.“⁵⁶

Еволюцията на живите системи се реализира по схемата:

По същество, схемата разкрива една положителна обратна връзка в самозапазването и развитието, като системата от информация ( в случая генетичната) се развива в поредица от конкретни носители ( организми, поколения от организми), които, ако се отчетат мутациите и еволюционните придобивки, са поредица от организми с нарастващо съвършенство и приемственост.

Съществуването и развитието на системите от информация може да бъде разбрано, като процес на самоорганизация на хиперструктурно ниво на базата на потока от разнообразие от вътрешната и външна среда за системата (т.е. като дисипативна хиперструктура ) . За съществуването и нормалното функциониране на съответния инф е необходимо специфично пространство, което е породено от системата-носител. Специфичното пространство се поражда от органа, който осигурява необходимата памет и процесите в нея – ДНК за инфа на генетичната информация ; невронната мрежа ( мозъка ) за инфа на психичната информация ; диференцираният и сложно организиран мозък на човека за инфа на личността; както и органите, които осигуряват потока от информация от външната и вътрешната среда ( сензорите), както и органите, които осигуряват управляващите въздействия върху системата-носител ( ефекторите ), нейното поведение и процесите вътре в нея и т.н. От това какво пространство осигурява системата-носител, до голяма степен зависи какви качества ще има системата от информация. Обратно, тъй като самовъзпроизвеждането, регулацията, цялостното поведение зависят от системата от информация, от нея зависи съвършенството на системата-носител. Очевидно, усъвършенствуването се извършва по затворен контур: системата от информация усъвършенствува своята система-носител, системата-носител поражда “пространство” за съществуване и развитие на системата от информация с разширени възможности, което отново води към ново усъвършенствуване на системата-носител и т.н.

Възможна ли е подобна схема за инфа на психиката и личността!?

Свойствата асоциативност и разпределеност на неврофизиологичната памет, които гарантират, че паметовото пространство на мозъка е способно на процес, подобен на репликацията на ДНК, правят резонен този въпрос. Кибернетичният вариант на лично безсмъртие, mind uploading изпълнен по процедурата „изкуствена комисура“ е по същество заявка за реализация на същата схема, но вече за инфа на личността!

* Какви са границите на това запазване?

Системата от информация – психика, при човека индивид извършва качествен скок и на базата на своите нови възможности, свързани с всички прояви на прехода от чувствено към рационално отразяване на действителността, запазвайки основните собствени характеристики и на тяхна основа, се превръща в нова система от информация – личност. Личността израства на базата на психиката, но скокът, който съпътствува това израстване е огромен и със сериозни последствия за цялата система.

Личността като система от информация притежава качества като съзнание и самосъзнание, които динамизират и канализират активността на системата в степен на порядъци повече от всички информационни процеси до тогава. При това, съзнанието и самосъзнанието на личността е информация и знание за действителността, което в своите форми на научно съзнание, не е просто какво да е знание, а знание, което достига до скритата природа на нещата, което прониква дълбоко в явленията и достига до тяхната същност, до причинно-следствените вериги, отговорни за настъпването на едно или друго явление, до истината за действителността. Нещо повече, колкото по-богата и по-адекватна е мрежата от понятия и закони, колкото е по-развито научното съзнание, толкова повече се разширяват възможностите за растеж и проникване в същността на света. Толкова по-богата и наситена е картината на света, както и нейната адекватност с реалната Вселена, в която живеем. Системата от информация “психика” извършва скок и се превръща в нова система от информация “личност” и заедно с това получава потенциална възможност за неограничено нарастване и развитие. Коренът на тази възможност лежи във факта, че личностното съдържание е знание за вътрешната и външна действителност за системата, което може да се проверява в практическата дейност и да бъде довеждано до степен на истина за тази действителност. Колкото по-развита , динамична и истинна е системата от знания, толкова повече нови линии на нарастване и развитие се откриват. Верният отговор на един съществен въпрос поставя винаги още няколко нови! Знанието на човечеството, научното знание, в частност, показва устойчив експоненциален растеж, който може да бъде ограничен единствено от външни спрямо него фактори. Толкова по-успешно се решава проблема за оцеляване и самозапазване, колкото по-адекватна и по-успешна е активността на системата в решаване на този проблем и толкова нови и по-богати възможности за това се разкриват.

Веднъж формулиран в общосистемните понятия, кибернетичният вариант на лично безсмъртие прави видима и ясна общата схема. Тази обща схема е взаимодействието между инф и носител в положителна обратна връзка на усъвършенстване в процеса на съществуване и развитие. Тя се реализира за пръв път при генетичния инф и биологичните организми в процеса на еволюция, но би могла да се реализира в много по- силен и разгърнат вариант при инфа на личността и конструирания и реализиран на базата на науката и технологията изкуствен организъм– приемник на личността. Тази схема се прилага с успех и при анализа на движението и развитието на обществото като цяло и е първата обща теория на развитие на обществото, въпреки че по времето, когато се е родила (К.Маркс), не са били още формирани кибернетиката, обща теория на системите, теория на информацията и продължението ú– системност на информацията. С развитие на тези дисциплини всъщност схемата става много по- конкретна, по-ефективна и приложима. По този начин, на базата на този системен модел за пръв път става възможно от единна гледна точка да се изследват човека на индивидуално ниво и човека на ниво „общество”, без да се губи конкретност и детайли.

Ако представим човешкото общество посредством предложения системен модел и направим хипотезата, че кибернетичният вариант на лично безсмъртие е вече реализиран, то положителната обратна връзка в развитието на обществото се превръща в положителна обратна връзка без ограничения. Тя описва експоненциално разрастващ се „взрив” на самозапазване и системообразуване, който придобива характер на свръхзапазване и като вълна се разпространява в макро, микро и мега света и го пренарежда и преструктурира. Най-важните моменти са:

– Наличието на праг, чието преодоляване бързо води до превръщането на положителната обратна връзка в сингулярност. Положителна обратна връзка има още от появата на първичния живот, свръхзапазване – също. Но това свръхзапазване и тази положителна обратна връзка са съществено ограничени от условията на планетата, където е възникнал живота. Субстратът и формата на живите системи се определя от химичния състав и физическите условия на повърхността на планетата и в своето сляпо еволюционно развитие животът не може рязко да надскочи параметрите на средата, в която е възникнал. Едва с възникване на човека, човешкото общество и цивилизация, а заедно с това и с прекратяване на биологичната еволюция, е станало възможно преодоляване на ограниченията на първичните условия и експанзия на живота в непривични за него условия. Тази експанзия се опира на дейността на съзнанието и разума и на очовечената среда на съществуване. Но колкото повече се отдалечаваме от първичните условия на възникване и развитие на живота, толкова трудностите нарастват и разходите на различни ресурси се увеличават. Биологичният субстрат се превръща в непреодолима пречка за неограничено развитие.

Това противоречие в развитието на човешкото общество е свързано именно с преодоляване на праг, а той е – като се запази приемствеността, най-същественото от човешкото, да се премине на нова субстратна основа, с повече качества и възможности от биологичния субстрат. Преодоляването на този праг за пръв път означава преминаването на съзнанието и разума от един консервативен и неизменен носител, от биологичен субстрат, към нови среди-носители с най-различна субстратна основа и подходяща организация и структура, като този процес на смяна на субстрата ще стане нещо привично и естествено⁵⁷, за да може процесът да експанзира непрекъснато и без задържане в безкрайност.

– Положителна обратна връзка без ограничения. Положителната обратна връзка „инф – носител“ в случая на кибернетичния вариант на лично безсмъртие се превръща в положителна обратна връзка без ограничения. Тази неограничена положителна обратна връзка се дължи преди всичко на свойствата на човешкия разум и съзнание.За да се реализира ефективно и оптимално управление, от съществено значение е как системите от информация отразяват вътрешната и външната среда на системата, какво е съответствието между оригинала и отражението. Разбира се, съответствие има още при първите системи от информация, но то се постига пипнешком, по метода на пробите и грешките и трудно се справя с настъпващите в бъдеще промени. Инфите се развиват и усъвършенстват– връх на това развитие и усъвършенстване е появата на системи от информация с качество съзнание и самосъзнание (човешка личност). Най- важният момент е това, че при тези системи съответствието между оригинал и отражение е доведено до край. То не е съответствие, което може да бъде охарактеризирано просто като по- пълно и по-точно, а съотвествие, което достига до същността на явленията, до причините за събитията, до степен на истина. Естествено, общественото съзнание като цяло достига в процес на търсене до истината, но не бива да се забравя, че носител на общественото съзнание е съзнанието на личността. Система от информация, чийто движение и развитие придобива качеството съзнание (разум, интелект), е не просто още една крачка в развитието на системите от информация, а качествен скок, при който се достига минимален праг на съвършенство. Аз приемам принципа за познаваемост на света и считам, че човешкото съзнание е способно да създава познавателни конструкции, които отразяват действителността с произволно висока степен на точност и адекватност, т.е. то е способно да постига истината. Но на базата на истинното познание, което достига до същността на явленията, съзнанието е способно да реализира всяка реорганизация на системата, стига тя да съществува в полето на обективните възможности. Съзнанието е способно да реализира всеки момент на самозапазване, стига той да е заложен в съществуващата действителност и по този начин да изчерпи тези възможности,т.е. да реализира свръхзапазване, което е другото название на кибернетичния вариант на лично безсмъртие. Системата от информация с качество съзнание е способна да осъществи оптимално управление и да постигне самозапазване по екстремален начин, изчерпвайки възможностите на средата, т.е. да реализира оптимална „траектория” на системообразуване.(Точно тази наша позиция позволи на базата на системен модел на личното безсмъртие да разработим и представим⁵⁸ модел на Вселена от системна гледна точка, базиран на очертаната сингулярност.) По същество, тези идеи и моделни изследвания представляват нова независима посока на изследване на технологическата сингулярност⁵⁹.

* Може ли така определеното запазване mind uploading извършено по процедурата „Изкуствена комисура“ да се класифицира?( Има ли аналози в действителността?)

Фиксираните системни представи за процеса на лично безсмъртие в неговия кибернетичен вариант определено го лишават от квалификацията „чудо” и го превръщат в един закономерен и необходим процес за съществуването и развитието на човешкото общество. Запазването и развитието на система от информация с характер на свръхзапазване са реализирани още с появата на живота на Земята – това е еволюцията на живите системи. С появата и развитието на човешкото общество и достигайки определен стадий на развитието на науката и технологиите, става възможно и необходимо, да се реализира запазване и развитие на друг тип система от информация – човешката личност, което също да придобие характер на свръхзапазане. Да, това запазване е изключително и неограничено във времето – реално лично безсмъртие. Разликата е, че новото свръхзапазване на личността се разраства неограничено и експоненциално в една добре очертана сингулярност, захранвана от неограниченото разнообразие в света и неограничените възможности за растеж на човешкото знание и съзнание.

1^ https://en.wikipedia.org/wiki/Mind_uploading ; http://www.aleph.se/Trans/Global/Uploading/ ; https://rationalwiki.org/wiki/Mind_uploading ,  Keith Wiley ,A Taxonomy and Metaphysics of Mind-Uploading; https://philpapers.org/browse/mind-uploading

2^ David J. Chalmers, Mind Uploading: A Philosophical Analysis, David Chalmers, “The Singularity: A Philosophical Analysis” (2010), Massimo Pigliucci, Mind Uploading: A Philosophical Counter‐Analysis, Keith Wiley ,A Taxonomy and Metaphysics of Mind-Uploading (2014) , и др.

3^ http://2045.com/

4^ J. Bernal “The World, the Flesh and the Devil”, 1929. “… who first thought of this; probably the physicist J. Bernal, who in 1929 published his full of scientific predictions book entitled “The World, the Flesh, and the Devil.” In this thin and sold out long ago book (I sometimes wonder what the 60-year-old Royal Society member thinks now of his teenage thoughts, whether he even remembers them), Bernal concluded that the many limitations inherent in the human body can only be overcome with the help of mechanical devices and prostheses, so that, after all, only the brain can remain in the original organic human body.”(Artur Clark).

5^ Arthur Clark, “Profiles of the Future”, 1962, from Chapter 18.

6^ Wernicke A., “Biologism and the ideological struggle”, M., 1981 p.159; Molchanov G. “Robot in Human Skin”, LIC, etc .;

7^ Victor Glushkov, “Relay of Spiritual Immortality”, 1976, Vitaliy Moev, “Dialogue with the Future”, 1977, 1981;

8^ Kolev T., Primov G., “Holographic Model of Memory”, Orbita, 18, 1978; Kolev T. “Can we put new meaning into the idea of ​​personal immortality,” in “Men, Evolution, Cosmos,” 1,1983. p.74 -88 .

9^ Kolev T., “Homo eternitatis”, 1978, manuscript submitted to the Bulgarian Academy of Sciences for discussion; “Scientific and Technical Revolution and Update on the Problem of Limited Individual Development in Man”, 1979 manuscript submitted to the Bulgarian Academy of Sciences for discussion at the Institute of Philosophy.

10^ http://2045.ru/

11^ https://www.ibiblio.org/jstrout/uploading/ (Mind Uploading Home Page) Това стана през 90-те години!

12^ Пекелис Виктор., “Возможно ли бессмертие?!”,в.Литературная Россия, също “Кибернетична смес”,С.,Техн., 1972г.,стр171;

13^ Bertalanffy L. von, General System Theory: Foundations, Development, Applications, N.Y.,1986, London 1971.;

14^ Ежегодниците: Системные исследования(СССР) и General Systems(USA), източниците по системни изследвания и обща теория на системите наброяват няколко хиляди

15^ Овчинников Н.Ф., Принципы сохранения, М.,1966г., стр.302.;

16^ Марков В.А., Проблема сохранения и современная наука, Рига, 1980г., стр.31.;

17^ Водопьянов П.А., Устойчивость и динамика биосферы, Минск, 1981г.,стр.35 -36

18^ Колев Т., Понятието “система”: от теория на функционалните системи към обща теория на системите, в сп. ФМ, кн.2, 1984г.; Колев Т., Системност и запазване, сб. Методология на науката, БАН, С.,1989г.,стр.141 -152.;

19^ Колев Т. “Философско-методологически анализ на концепциите за обща теория на системите”,дисертация защитена през 1987г. в ФИ на БАН; Колев Т.Ж., Възможност за построяване на ОТС, Ф.М.,кн.10, 1988г.;

20^ Анохин П.К., Принципиальные вопросы общей теории функциональных систем, в сб. Принципы системной организации функций, М.,1973г.;

21^ сб. Принципы системной организации функции, Анохин П.К., Принципиальные вопрос, общей теории функциональн,х систем,М., Наука, 1973г., стр.28

22^ Колев Т., Понятието “система”: от теория на функционалните системи към обща теория на системите, в сп. ФМ, кн.2, 1984г.;

23^ Эйген М., Самоорганизация материи и эволюция биологических макромолекул, М.,1973г.( Self-organization of matter and the evolution of biological macromolecules, Springer-Verlag,1971);

24^ Клаус Г., Кибернетика и философия., 1963г., стр.151.;

25^ Ананиев Б., Човекът като предмет на познанието, С., Наука и изкуство, стр.121 -196; Абишев К. Человек, индивид, личность, Алма-Ата, 1978г.; Мисливченко А.Г., Човекът като предмет на философското познание, С., Наука и изкуство,1977г.,;

26^ Дельгадо Х., Мозг и сознание, М.,Мир,1971г. стр.70, José Manuel Rodriguez Delgado, Physical control of the mind,1969.

27^ Ананиев Б., Човекът като предмет на познанието, С., Наука и изкуство.;

28^ Винер Н., Кибернетика, или Управление и связь в животном и машине., Перев. с англ. 1958; изд.2 М., 1968г., стр.201.;

29^ Берталанфи Л. фон , Общая теория систем – критический обзор, в сб.Иследования по общей теории систем, изд.Прогрес, М.,1969г.,стр.44, ( L. von Bertalanffy, General System Theory – A Critical Review, “General Systems”,vol.VII,1962, p.1-20.);

30^ Кремянский В.И., Методологические проблемы системного подхода к информации, изд.Наука, 1977г.,стр.3-4;

31^ Кремянский В.И, стр.3-4.;

32^ Кремянский В.И., пак там, стр.33.;

33^ Smith C.S., Structure,substructure, and superstructure.- “Reviews of Modern Physics”,v.36,N2,1964.;

34^ Кремянский В.И., Структурные уровни живой материи, 1969г., стр.188.;

35^ сб. Управление, информация, интеллект, М., изд. Мысль, 1976г., стр.175 -194.; Бирюков Б.В., Кибернетика и методология науки, М.,Наука, 1974г., стр.219 – 365.;

36^ Кремянский В.И., Методологические проблемы системного подхода к информации, изд. Наука, М.,1977г.; Системы информации как обект исследования, в сб. Кибернетика и современное научное познание, изд. Наука, М.,1976г.; Структурные уровни живой материи, изд. Наука, М.,1969г. и др.;

37^ Петров Сава, Методология на субстратния подход, Наука и изкуство, 1980г.,стр.230.;

38^ Експериментите на Myers R.E. и Sperry R.W. през 50-те години на ХХ-в. По-подробна история на тези изследвания Springer S.P., Deutsch G. “ Left Brain, Right Brain”1981, p.33 -72.

39^ Леонтьев А.Н., Проблемы развития психики, изд.Московского у-та, 1981г.; Веккер Л.М., Психические процессы, т.1,т.2,т.3., Лен. У-т, 1974 -1981г.,..

40^ Братко А.А., Кочергин А.Н., Информация и психика, Новосибирск 1977г., сб. Управление, информация, интеллект, М.,1976, стр.321- 244. и др.; Дубровский Д.И., Информация, сознание, мозг., М.,1980г. и др.;

41^ Цехмистро И.З. Поиски квантовой концепции физических основании сознания, М.,1981г.; Стъпов Р., Идеалното от загадката до теорията, С.,1998г.;

42^ Веккер Л.М., Психические процессы, т.1., Изд. Ленинградского у-та, 1974г.;

43^ Петров Сава, Методология на субстратния подход, Наука и изкуство, 1980г.;

44^ Кобозев Н.И., Исследование в области термодинамики процессов информации и мышления,Изд.Московского у-та,1971г.;

45^ Веккер Л.М., Психические процессы, т.1,т.2,т.3., Лен. У-т, 1974 -1981г.,..

46^ сб. Управление, информация, интеллект, М.,1976, стр.321- 244.;

47^ Дубровский Д.И., Информация, сознание, мозг., М.,1980г.;

48^ Дубровский Д.И., Информация, сознание, мозг., М.,1980г.; Булыгин А.В., К истокам идеального, Изд.Ленинградского у-та, 1988г. прави обзор на подхода.; Дубровкий Д.И. , Проблема идеального, М., 1983г.; http://www.dialog21.ru/dubrovsky/index.htm

49^ Цитат по Дубровский от сб. Управление, информация, интеллект, М.,1976, стр.321- 244.;

50^ Дубровский Д.И., Информация, сознание, мозг., М.,1980г.;

51^ Дубровкий Д.И. , Проблема идеального, М., 1983г.;

52^ Стъпов Р., Идеалното от загадката до теорията, С.,1998г.;

53^ Дельгадо Х., Мозг и сознание, М.,Мир,1971г. стр.70, José Manuel Rodriguez Delgado, Physical control of the mind,1969.;

54^ Гроф Ст., Психологията на бъдещето,С., ЛиК, 2000г.; оригинал: Grof St., Psychology of the future, 2000.;

55^ Nicolis G., Prigogine I., Exploring complexity, 1989, translation into Russian “Knowledge of the complex”, M., Mir, 1990, p.13 -20.

56^ Докинс Р., Себичният ген, изд. „Изток Запад“2015, стр.10., Richard Dawkins, The Selfish Gene, 30^th anniversary edition,2006.

57^ „Once it is possible to move a mind from one substrate to another, it is then called a substrate-independent mind (SIM)“ http://www.minduploading.org/.Става дума за същата субстратна независимост на ума, за която говори и д-р Рандал Коен . Substrate-Independent Minds ; http://rak.minduploading.org/ ; независимо, че мислим да постигнем това по съвършенно различни пътища.

58^ Колев Т.,Системен подход към космизация на социума,1985,Първа национална астронавтическа конференция с международно участие,”Космос-85”; Колев Т., Кривошапкова М., Един модел на Вселената от гледна точка на обща теория на системите, Национален семинар «От Ръдърфорд до колайдера…»,24-25 март 2011г.; Колев Т. ,Лично безсмъртие без мистика и религия, Издава НПО „Sub Specie Aeternitatis -2011”, 2012, Гл. IV „Човек и Вселена“, стр.323 – 364.

59^ https://en.wikipedia.org/wiki/Technological_singularity