Излезе първият том „Модел“, който представя модел на технологичното лично безсмъртие и неговата обосновка в понятията на системологията. Целта е да покаже, че идеята за кибернетичен вариант на лично безсмъртие има право на съществуване и изследване в рамките на съвременната наука. Технологичното лично безсмъртие не е приумица на вманиачени учени, а се вписва отлично в научната картина на света.
Лично безсмъртие не съществува, но то може да бъде постигнато, ако се положат нужните усилия. Човешко общество от безсмъртни личности е възможно и напълно в съгласие с природните закони и тенденции. Съгласно развития модел личното безсмъртие не е просто удължаване на живота, не е практическо безсмъртие, …а безсмъртие разбирано, като неограничено и безкрайно съществуване и развитие на човешката личност. Безсмъртието разбирано като вечност, но не като абсолют и даденост!
Моделът в първия том позволява да се направят важни обобщения, които са предмет на изложение в следващите томове.
Във втория том моделът на технологично лично безсмъртие прераства в модел на Вселената. Възможната поява на безсмъртен човек не може да не се отрази на представата за устройството на Вселената.
Третият том е изложение на обща теория на системите. Теоретичното представяне на идеята за технологично лично безсмъртие, което включва и съответна представа за Вселената е по същество завършен вариант на обща теория на системите.
Четвъртият том е най-философски и представя материалистическа философска онтология, но допълнена от понятия, като свръхзапазване и свръхразум. Новите понятия задават съвсем ново за материализма отношение между материя и съзнание в онтологически план и мястото и ролята на човека във Вселената.
