„… изкуството да се живее — това е да знае човек кога да спре и кога да отиде само малко по-далеч”– заявява Артър Кларк в „ Профили на бъдещето” и добавя: „Днес е почти невъзможно да възстановим интелектуалната атмосфера от времето на първия локомотив, когато разните критици мрачно са заявявали, че всеки, който постигне страшната скорост от четиридесет километра в час, непременно ще умре от задух. Трудно е да се повярва, че само преди осемдесет години към идеята за електрическо осветяване на жилищата са се отнасяли с насмешка всички „експерти“, освен тридесетгодишния американски изобретател Томас Алва Едисон. В началото на двадесетия век учените почти единодушно твърдели, че полетът на апарати, по-тежки от въздуха, е невъзможен и че всеки опит да се построи самолет е чисто и просто глупава работа.” и т.н., и т.н.
Според писателя най- основното, основополагащо правило за развитието на човешките достижения е наличието на дръзновение и непресъхващо вдъхновение.
Няма нищо недостижимо! Невъзможното днес става възможно утре. С всеки изминал ден човешкият гений разкрива все повече и повече от тайните на сътворението, докато сам се превърне в негов Творец.
Мислите, че е невъзможно?!
Не бързайте.
Историята и експоненциалното развитие на технологиите сами ще ви оборят.
Нима беше мислимо до преди няколко години протезирането на органи ?
Нима някой предполагаше какво може да се постигне чрез наночастици ?
Или подозираше за невероятните възможности на компютъра?
Днес сме свидетели на огромен технологичен скок, толкова грандиозен, че последиците и резултатите му само за частица от земното време се превръщат в основа и причина за следващо експоненциално развитие.
Изкуството да се живее вече предполага поглед в безкрайността и смелост да я поискаш!
Разграничавайки се от всякакви окултни и религиозни идеи и течения, в книгата си „Лично безсмъртие без мистика и религия” д-р Таню Колев поставя въпроса за постигането на реално и достижимо физическо безсмъртие, основаващо се на научното прогнозиране и реализация. Тезата е революционна и разтърсваща. Тя предлага съвсем нов подход към разбирането за смисъла на човешкото съществуване, за развитието на обществото, за устройството и законите на Вселената. Идеята за лично безсмъртие поставя основите на нова философска парадигма за света.
„Именно човешкото общество може да реализира лично безсмъртие в неговия кибернетичен вариант и освобождавайки се от обвързаността с биологичните организми, да усвои нови носещи структури, удобни за всякакви условия – космическото пространство, високо температурната плазма на звездите и вътрешността на планетите и пр. Ще възникне вълна на преподреждане и нова цялост, която бързо ще се разпространи в космическото пространство, звездните системи и галактиката, от една страна, и от друга- в дълбочина към ядрените и вътрешно ядрените процеси, а защо не и по-дълбоко, т.е. “нагоре” и “надолу” в структурните нива на материята!”- твърди д-р Колев и издига човека до нивото на свръхсъщество, до фактор във Вселената. Но нима самият факт, че някъде там или по- точно тук, на планетата ни, в дебрите на космоса, се е зародил живот, който носи в утробата си разум, не е най- великото събитие?!
«Това, което е само загатнато при сегашния начин на живот на човека, избуява с неудържима сила при реализацията на начина на живот, който предвижда личното безсмъртие в неговия кибернетичен вариант.»
«Личността става база, акумулираща потенциала на съществуващото и развиващото се. От подчинена или равностойна линия на развитие, тя се превръща в главен, подчиняващ всичко останало, момент на самозапазване и запазване. Вече не гените и генетичното развитие са определящи, а личностното съществуване и развитие.»
Опирайки се на системния подход и Обща теория на системите, авторът разглежда процеса за реализиране на безсмъртие като процес на свръхзапазване- закономерно продължение на взаимодействието и взимосъдействието на елементите от системата и метасистемата. Разглеждайки психиката като система от дисипативен тип, система от информация, д-р Колев обосновава реализирането на процеса на прехвърляне на информацията от един носител в друг.
«Информацията е винаги “метасистемна” по отношение на сигнала, винаги съществува “условност” между структурата на носителя и отношението “система –метасистема”, а това означава, че самоорганизиращата се система може да използва за реализация на една или друга функция твърде различни по своята природа носители на информация.»
Проблема за реализиране на идеята за рационално лично безсмъртие д-р Таню Колев изследва от преди няколко десетилетия като физик и доктор по философия към СУ « Св. Климент Охридски» и като ръководител на проекта „Системно-информационен модел на психичното и непосредствено носещите го невродинамични процеси” в Националната програма за изследване на човека и неговия мозък. Първи публикации по темата за личното безсмъртие той прави през 1978г. с ръкописа « Хомо етернитатис», внесен в ИФ на БАН.
Следват публикациите:
« Холографен модел на паметта», сп. « Орбита», брой от 6 май 1978г.;
« Можем ли да вложим нов смисъл в идеата за лично безсмъртие», сп. « Човек, еволюция, космос», бр.1, 1983г.;
«Понятието система: от теория на функционалните системи към обща теория на системите», сп. « Философска мисъл», 1984г.;
« Възможност за построяване на обща теория на системите»,
сп. «Философска мисъл», 1988г.;
« Системност и запазване», сп. « Методология на науката», 1989г.
През последните десетилетия д-р Колев формира научна група от специалисти, които работят върху основните аспекти на идеята за лично безсмъртие и възможностите за прехвърляне на психика от един носител в друг на основата на информационния подход и Обща теория на системите.
В книгата си «Лично безсмъртие без мистика и религия» ученият прави обзор на филофските аспекти на идеята, прави задълбочен анализ на теорията за системността и на найна основа предлага модел на Вселената от общосистемна гледна точка. В книгата му са представени възможностите на науката за реализация на идеята, нейната принципната възможност и техническа реализуемост.
«Моделът на лично безсмъртие, който беше разгледан, не предвижда разчленяване, копиране или имитиране по какъвто и да било начин на цялостната човешка личност, която е едно толкова индивидуално, невъзпроизводимо и неповторимо явление, а неговото пренасяне или преселване в нов организъм носител. Личността се разглежда като специфична система от информация, възникваща, съществуваща и развиваща се на базата на неврофизологичната памет и потока от информация, постъпващ от сетивата. Личността с нейното съзнание, подсъзнание и самосъзнание (Аз) е динамична система от информация, нещо като „вихър” в пространството на паметовите енграми, който функционира устойчиво и адекватно при определен сензорен информационен поток в централната нервна система на човека. Моделът на лично безсмъртие предвижда създаване на такава връзка между изходната централна нервна система на организма-донор и нервната система на изкуствения организъм- приемник, която да позволи пренасяне (миграция, преселване) на личността, като активен динамичен процес в нервната система на приемника, без загуби и деформации.
Такъв процес на копиране и пренасяне на памет е напълно възможен, защото паметта на централната нервна система е от асоциативен разпределен тип»-пише авторът и добавя:
„Ние живеем в епохата на последните смъртни хора. Преходът от Homo sapiens към Homo immortalis или Homo aeternitatis, което означава човек вечен, ще бъде определяща характеристика на хората от близките години.”
Едва ли е възможно в няколко реда да се представи една книга и една идея или цяла философска парадигма. Остава ни удоволствието да се потопим в предлаганата ни Вселена, разгръщайки страниците ú.
Марияна Кривошапкова
СНЦ „ SUB SPECIE AETERNITATIS”
