Първият българо-руски симпозиум по проблемите на сетлеретиката е вече факт.
Кибернетичният вариант на лично безсмъртие предполага неограничено във времето и възможностите съществуване и развитие на личността в поредица от тела-носители, които са с определена приемственост и нарастващо съвършенство. В няколко статии д-р Ян Корчмарюк ( 1996 – 2011г) предложи термина „СЕТЛЕРЕТИКА” за означаване на науката, която се занимава с преселването на личността от един носител в друг. Думата произхожда от преселник ( settler) и кибернетика.
От 11 до 18 юли д-р Корчмарюк гостува в София по покана на д-р Таню Колев (представяне, гугъл група) и сдружението „Sub specie aeternitatis -2011” за обмен на идеи и обсъждане на програма за сътрудничество. Бяха проведени няколко семинара с частната научно-изследователска група „Immortality” и открит семинар пред широка публика на 14.07. в конферентната зала на хотел «Шипка» София.
На семинара бяха изнесени два доклада. (Вижте пълен видеозапис на докладите.)
Д-р Т.Колев запозна аудиторията с историческите корени на рационалния вариант на лично безсмъртие и с резултатите на българската група. Първите публикации на групата датират от 1978г., а програмната статия «Можем ли да вложим нов смисъл в идеята за лично безсмъртие» публикувана в сп.” Човек, еволюция, космос” в 1983г. Българският принос в разработката на кибернетичния вариант на лично безсмъртие се оказва един от първите в света и успешно извежда дискусията от нивото на журналистическите сензации и коментарии на нивото на научните изследвания и технологиите.
Д-р Ян Корчмарюк започна с демонстрация на своите публикации в интернет, кото подробно обясни замисъла, теоретичните основания и прехода към експеримент. Той предложи конкретна експериментална схема за реализация на преселване на психика ( а по-късно и личност) от един носител на друг ( от една нервна система и мозък в друга ), като подробно анализира трудностите.
Изнесената информация възбуди интересна дискусия, която продължи дълго и се пренесе в кафе паузата. Бяха поставени изключително интересни въпроси от присъстващите в залата: доц. Д-р Екатерина Грънчарова, проф. Д-р Марио Дражев, писателят Н.Славов, Петър Делчев, Красимир Николов, Лазура Николова и др. Д-р Корчмарюк и д-р Т.Колев отговаряха на въпросите дълго и изчерпателно. В залата се усещаше дружелюбна и наситена с дух на конструктивност атмосфера. Разговорите продължиха дълго след приключване на официалната програма.
Програмата на д-р Корчмарюк в София в следващите дни от неговото посещение беше плътно запълнена с работни срещи по специални проблеми и културна програма, която включи посещение на Националния исторически музей, посещение на язовир „Искър” и гребане, посещение в гр. Самоков и запознаване с неговите исторически забележителности.
Срещата приключи с набелязването на план за сътрудничество между групите на д-р Корчмарюк и д-р Колев.
