Обичам апокалиптичните филми…и апокалиптичните сценарии!
Привличат ме…и като вляза в мрежата, не пропускам да отворя поредното заглавие, което напомня за апокалипсис от какъв да е характер…
Но,… напоследък, започнах да се пренасищам!
Какво ли не можеш да се види…!?
Да, …буквално да се види!
Вижда се как астероид се блъска в Луната и тя се разпада…Разпадът ѝ предизвиква съответните цунами и земетресения по цялата Земя и разрушенията на нашия свят в цялост…
Следва филм от типа на „Армагедон“ и Земята се руши от астероид, остават само руини от цялата цивилизация…населението е възможно изброимо поименно.
Има планета, която обикаля около Слънцето по много далечна орбита…, но случайно орбитите се преплитат и отново настъпва тотална разруха на света…
Друг вариант – попадаме в сноп твърдо лъчение, изстреляно в космоса от гигантска черна дупка, …Земята оцелява, но не и животът по нейната повърхност.
Едва ли е по-утешително, че черната дупка е малка, защото ефектът ѝ е още по-разрушителен…, незабелижима и коварна се е приближила до слънчевата система и тотално обърква стабилните орбити на планетите…
Ужас някакъв!
Има много повече варианти, свързани с майката Земя! Тя се оказа съвсем не толкова безопасна в своите майчини ласки… То не беше вулкана Йелостоун или Сибирския плюм…, ласка след ласка!? Няма да забравя нежности от рода на изместване на оста на въртене на планетата и промяна в местоположение на полюсите… и блокиране на големия „електродвигател“ на земното ядро и цунами, което обикаля цялата планета!? Следват неизбежно – глобалното затопляне, насищане на атмосферата с въглероден двуокис, невъзможност да се диша…
Със сигурност ще изпусна нещо, но няма да забравя привършването на сладката вода и голямата жажда… Невъзможността да се изкъпем просто не влиза в рамките! Специални костюми…рециклиране на пот и урина, за да сдобием с няколко глътки скъпоценна чиста вода!
Трансхуманистите използват всички тези сценарии на кризи, за да стреснат човечеството!
Доста често ни повтарят, че имаме голям шанс да се появим…и още по-голям, че все още съществуваме и сме оцелели…Като се замисля и окрупня мащаба на времето, стигам до извода, че по всяка вероятност трансхуманистите имат право…, това че съществуваме и оцеляваме все още.
Вероятно грешат, залагайки на страха от апокалипсиса, а може би… не!? Понякога няма по-силен и болезнен мотив от страха, по-остър „остен“, който да ни посръчква и да ни вади от летаргията и мързела. Ако се размислим, няма как да отречем, че биологията ни няма как да оцелее много дълго време в Космоса, който е изключително негостоприемен към нея. „Големият космически кораб“, на който сме се появили, и който ни пази успешно (със съвсем малки пропуски!) милиарди години, все пак, в един момент ще катастрофира. Той може да катастрофира както по външни, така и по вътрешни причини…дори може да се случи така, че ние с нашата дейност да станем причина за катастрофата. Така или иначе, ние с нашата крехка биология ще се окажем без защита и насаме с Космоса. С неговите висок вакуум, екстремални температури и лъчения и умопомрачаващи пространства… Нямаме никакъв шанс!
Преди няколко години прочетох една научна статия, която силно ме впечатли. Статията е под заглавие: КРИЗИС НА ПЛАНЕТАРНИЯ ЦИКЪЛ НА УНИВЕРСАЛНАТА ИСТОРИЯ. (Затова я преведох от руски и публикувах в един от нашите сайтове!) Нейният автор А.Д.Панов – физик, доктор на науките е работещ в НИИЯФ МГУ. Панов пише:
Планетарната Универсална история, включваща историята на биосферата и на цивилизацията, представлява последователност от исторически епохи и разделящи ги революции. Революциите образуват сходяща последователност от точки, обладаваща свойството автомоделност. Показано е, че очакваната граница на тази последователност е сингулярност – която ще настъпи приблизително през 2020г. Планетарният цикъл от Универсалната история, който продължава вече 4 милиарда години и се характеризира с ефект на ускорение на историческото време, завършва пред очите ни и еволюцията трябва да протече по съвършено друг път.… съвременната земна цивилизация се намира на прага на най-тежкия системен кризис./1/ Системният кризис се характеризира с взривообразен – експоненциален или даже хиперболичен растеж на такива адитивни параметри на цивилизацията, като населението, производство на енергия и потребление на невъзстановими материални ресурси.… ще се опитаме да покажем, че преодоляването на системния кризис означава излизане не само на историята на човешката цивилизация, но и възможно на цялата четиримилиардна планетарна еволюция на съвършенно нова еволюционна траектория. По точно, ще бъде показано, че старата еволюционна траектория трябва да завърши в най-близко бъдеще,… преживяваният сега системен кризис на цивилизацията в най-простия случай означава край на глобалния 4-милионен автомоделен атрактор на човешката история, но може също така да означава край на 4-милиардния атрактор на развитие на земната биосфера или даже да бъде планетна финална точка на общогалактическия процес на еволюция, който е започнал от времето на образуване на галактическия диск.…“
Истински апокалипсис, но не просто основан на въображение, а на научен анализ подкрепен с математически модел и звучащ достатъчно убедително. На мен ми звучи убедително, защото авторът си служи с емпирични резултати за настъпилите системни кризи в човешкото развитие… Той просто фиксира настъпилите до момента системни кризи ( като епохата на човекоядството(!) примерно) в развитието на човешкото общество и ги подрежда в съответен мащаб по оста на времето. Оказва се, че редицатата от системни кризи е сходяща и има граница, защото тези кризи настъпват все по-често и имат все по-гибелен размах.
Рис. 1. Автомоделност на разпределение на цивилизационите кризиси във времето. Квадратчетата – това са положенията на революциите ( експерименталните точки), правата линия – автомоделния атрактор.
t* – е точка на сингулярност.
tn – системна криза ( и революция, която извежда от нея!)
(точки t n се описва с уравнението:
Коефициента на ускоряване на историческото време е означен с α /алфа/, който показва колко пъти всяка следваща епоха е по-къса от предходната;
Т – продължителността на интервала от време,който описваме;
n – номера на революцията;
t* – това е момента от време, който можем да наречем сингулярност.
трите параметъра α , Т , t* – това е минималния набор от параметри, с който може да се опише общата автомоделна последователност. Формулата показва не нещо друго, а сходяща геометрична прогресия.)
Точката на сингулярност t* = 2027г. При опита да се определи достоверния интервал на величината t* възникват трудности, тъй като отсъства информация за грешките при определяне на величините tn . Качествена оценка на грешката може да се получи, като се използват за изчисление разни участъци от последователността от точки tn. Такава оценка дава стойност на грешката от около 20-30 г.
Не съм фен на формалния математически анализ, но понякога няма какво да се добави и какво да се отнеме!(Разбира се, не в смисъл че изследването е завършено напълно…има много още какво да се изследва, но въпросът е ясно поставен!) Ще ни избоде очите, че се намираме в непосредствена близост от сингулярността на автомоделния атрактор на историята. Предсказанието на модела е, че сингулярността ще настъпи през 2027г.(± 20 – 30г.), може с увереност да се каже, че времето на автомоделната история е вече изтекло или ще изтече в близко бъдеще. Приближаващата се криза в развитието – това не е обичайната еволюционна криза, каквито е имало достатъчно много, това е криза на самия атрактор на историята на цивилизацията. Това е криза на развитието на живота и разума на Земята, но не е като предходните, а е криза на кризите. Далечни прогнози за развитието на цивилизацията се правят трудно, но едно предсказание може да се направи с пълна определеност: ефект на ускорение на историческото време повече няма да има, тъй като се намираме близо до точката, в която скоростта е формално безкрайна. Кривата изглежда ето така:
Графиката е от друг автор Nick Bostrom (2014) и с нея той започва своята монография SUPERINTELLIGENCE!
В мащабите на историческото време, и дори в мащабите на личното човешко време, емпиричната крива на сингулярността действително сочи безкрайността и това би следвало да предизвика сериозен размисъл у всеки.
Сериозен размисъл следва да предизвикат още много други факти…, но не се получава!
Като изключа невротичните представи за наличие на „биг брадър“(или бог!), който не само наблюдава всяко наше действие и проява на свободна воля, но на всичко отгоре е „драснал в тефтера“ знаци за всичко и за всеки – каквото ще се случи, остава тоталния провал на жизнения път на всяка личност. Пълен провал, защото има финал…и той е остаряване, по-бързо или по-бавно загубване на функционалност, която завършва със смърт – тотално и безвъзвратно унищожение. Всяка личност е обречена да преживее в една или друга форма своя апокалипсис…края на своя живот, края на света и на Вселената, в която човек живее.
Обективната Вселена е едно, а Вселената, в която живее всеки един човек е друго. Субективната Вселена съществува в един единствен екземпляр в психиката на човешкия индивид и е одухотворена от неговото „Аз“. Тя е любопитна, непрекъснато разширяваща се, без да познава граници нито във времето, нито в пространството…и с голям успех се проецира върху обективната Вселена. Повечето пъти възхитена от това, което е възникнало във света, но по някога, възхитена от самата себе си, защото е създала нещо, което никога не го е имало и не би възникнало без нейната помощ… Но времето на апокалипсиса (личния апокалипсис) неудържимо настъпва…и всичко се срива, унищожава и изчезва за винаги. Нима този факт, установен безусловно не заслужава много…много сериозен размисъл!?
Моята слабост към апокалиптичните сценарии се дължи на тази причина!
Мъча се да си представя и да преживея деня на личния си апокалипсис и да не загубя надежда, че има решение…Решението, което подготвям и се мъча да реализирам през целия си живот, се нарича технологично лично безсмъртие. Надявам се, че то е достоен отговор на предизвикателството заложено ни от природата – апокалипсиса „стареене и смърт“ за всяка личност.
