1. Философията.
2. Знанието. В кибернетическата гносеология знанието, принадлежащо към кибернетичната система, се определя като модел на света, възприеман от системата. Моделът е устройство, което генерира относителни предсказания за събитията наоколо. Тези прогнози се използват от системата при вземането на решения. Концепциите за смисъла и истината се определят на тази основа.
Знанието е субективно и обективно, тъй като то е резултат от взаимодействията на субекта (кибернетичната система) и обекта (околната среда). Знанието за обекта е винаги относително: то съществува само като част от някакъв субект. Ние можем да изучаваме взаимоотношението между знанието и реалността (преди всичко в аспекта истинно или невярно е дадено знание), тогава субекта на знанието на свой ред се явява обект за нов изследване на знанието. Но знание в каквато и да е форма, без да е отнесено към някакъв субект , е логически абсурд. Детайлното развитие на кибернетическата гносеология на основата на тези определения е от съществено значение за формализацията на естествените науки и философията, както и за тълкуването и интерпретациите на математическите системи.
3. Свобода на волята, управление. ,, В кибернетическата метафизика свобода се разглежда като фундаментално свойство на природата. Законите на природата са ограничения на тази свобода, те не водят непременно до определен ход на събитията. Понятието за свобода предполага наличието на активен фактор, който разрешава неопределеността, присъща на свободата, избирайки едно конкретно действие от многото възможни. Ние наричаме този фактор воля. Казваме, че волята управлява някои кибернетични системи, когато свободата на системата се ограничава от действията, избрани от волята.
4. Метасистемен преход. Когато някакъв брой системи се интегрират в едно цяло с възникване на ново равнище на управление, казваме ,че е налице метастистемен преход. Новата система е метасистемна по отношение на старата. По определение метасистемният преход е акт на сътворението, творчески акт. Той не може да се извърши под влиянието само на вътрешните фактори на интегрираната система, винаги изисква външна намеса, намеса “отгоре”.
5. Еволюцията. Метасистемният преход – квант на еволюцията. Високо организираните системи, включително живите същества, са йерархии на управление на много равнища, възникващи в резултат на метасистемния преход в различен мащаб. Най-важните еволюционни промени са мащабни метасистемни преходи, които се провеждат в рамките на естествения подбор като проява на общия принцип на опити и грешки. Примери: формиране на макромолекули, образуване на многоклетъчните организми, появата на разума, образованието на човешкото общество.
6. Човешкият ум. Човешкият ум, като нещо ново в сравнение с ума на животните , възниква в резултат на метасистемен преход: мозъкът получава възможността да управлява формирането на асоциации на менталните представи. Всички специфичните характеристики на човешкия ум, включително въображение, самопознание, преодоляване на инстинктите, поставяне на цели, хумор, усещане за красота, могат да се обяснят като резултат от метасистемен преход.
7. Социалната интеграция. Появата на човешкия ум е тясно свързана със ставащото и в момента като етап на метасистемния преход, а именно интеграцията на човешките същества в човешкото общество. Човешкото общество е качествено различно от животинските съобщества и това се дължи на способността на хората да създават и развиват (не само да използват за комуникация) езика . Езикът има две функции: обмен на информация между индивидите и създаване на модели на реалността. Тези две функции на ниво на социална интеграция са аналогични на функциите на нервната система на равнище интеграция на клетките в многоклетъчните организми. Чрез речта хора създават нови модели на реалността (по-специално научни теории), които не могат да бъдат създадени от природата на ниво на нервната система. Езикът / речта/ е като продължение на човешкия интелект. Освен това той е единно продължение и на интелекта на човечеството . Той е колективен модел на действителността , който се усъвършенства от всички членове на обществото и се предава от поколение на поколение. Отдавна е регистрирано, че човешкото общество може да се разглежда като единен организъм. Тялото на този организъм е съвкупност от всички хора и продукта, който сътворяват. Неговата “физиология” – това е културата на обществото и преди всичко езика.
8. Ерата на ума. Появата на човешкото общество бележи началото на нова ера на универсалната еволюция. Като има предвид, че преди единственият механизъм на еволюцията бе естественият подбор въз основа на мутациите на генофонда, сега сме свидетели на много по-бърз и определящ промени процес : еволюция на културата на човешкото общество. Вариации и селекции по метода на опита и грешката сега възникват като резултат от съзнателната воля на човека. Двигател на еволюцията на мирозданието е творческата личност, човекът. Развитието на културата, напредъка на науката и технологиите пречат и се противопоставят на биологичната еволюция.
9. Глобалната интеграция. Опитвайки се да погледнем към бъдещето, ние прогнозираме, че социалната интеграция ще продължи в две посоки, които могат да се определят в ширина и дълбочина. От една страна, интеграцията на световните култури ще доведе до формирането на единна световна общност и световно правителство, отговарящ за околната среда на Земята. Етиката на кибернетическия светоглед изисква всеки един от нас да се грижи за опазването на видовете и екосистемите и оптималното използване на потенциала им за гарантиране на следващите стъпки на еволюцията и интеграцията.
10. Човешкото свръхобщество. От друга страна, ние предвиждаме продължаваща интеграция “в дълбочина”, а именно: физическото интегриране на индивидуалната нервна система чрез създаването на потенциално безсмъртни човешки свръхсъщества. Въз основа на добре познатия еволюционно-биологичен принцип: онтогенезата повтаря филогенезата , можем да предположим, че човешките индивиди ще се раждат и ще живеят в млада и средна възраст, тъй както те живеят и сега, и след това ще приемат или отхвърлят интеграцията си като свръхсъщества. В този смисъл физическата интеграция на индивидите не се основава на замяна на индивидуалния живот с друг, а в допълнението към него.
11. Висши човешки ценности. Идеята за безсмъртие е част от най-висшите човешки ценности. Поведение на кибернетичните системи, каквито са живите същества, се определя няколко цели. Тези цели образуват йерархия: за да се постигне целта на по-високо ниво, системата трябва да постави и постигане редица цели на по-ниски нива. Йерархията на целите на човешките същества има свой връх: най-високите цели или ценности. У животните висшите цели са вродени: инстинкт за оцеляване и размножаване. При хората висшите цели могат да отидат по- далече от инстинктите и дори да им противоречат. Както и всеки елемент на културата, представата за висшите стойности на живота се внушават на човека от обществото, в което живее, чрез религия ,образование, социални норми . Въпреки това, в крайна сметка, самият човек определя сам за себе си висшите ценности на съществуването си чрез акта на свободния избор. Резултатът от всичко това е многообразие от етични и религиозни учения. Въпреки това, между повечето от тях можем да намерим общ знаменател: една или друга форма на воля за безсмъртие. Животното не осъзнава неизбежността на смъртта си, човекът я осъзнава ясно. Волята на човека за безсмъртие е естествено продължение на желанието му за живот.
12. Упадъкът на метафизичната вярата в безсмъртието. В традиционните религии, като християнството например, ние откриваме идея за безсмъртие, която може да се нарече метафизична. Това е представата за безсмъртието на душата и за задгробния живот. Естествения протест срещу смъртта тук се използва като мотив за приемане на учението, тъй като то от самото начало обещава безсмъртие. Под ложена на критичния научния метод метафизичната концепция на безсмъртието, колкото и непоклатима и привлекателна да е, започва да се превръща в абстрактна и избледняваща. Традиционните религиозни системи бавно, но сигурно, губят влияние.
13. Творческото безсмъртие. Другият вид безсмъртие може да се нарече творческо или еволюционно. Това е представата ,идеята, че смъртното човешко същество постига безсмъртие, внася свой принос в някакъв универсален безкраен процес, който различни хора назовават с различни имена : История, Култура, а ние наричаме Еволюция. Вярата в тази форма на безсмъртие очевидно се основава представата за смисъла на живота при повечето творчески личности.
14. Кибернетично безсмъртие. Напредъка в науката позволява да издигне знамето на кибернетичното безсмъртие. Човешко същество, в края на краищата, е кибернетична система – някаква форма на организация на материята, която включва много йерархични нива на управление. Това, което ние наричаме нашата душа или съзнание, се асоциира с висше ниво на управление в йерархията на системата. Организацията на тази система се основава на постоянната частична промяна на градивния материала. Не виждаме причина защо тази промяна да не може да отиде толкова далеч, както пожелаем, включително до прехода към напълно нови градивни материали и по същество- неограничен живот.
15. Безсмъртието и еволюцията. Кибернетическата интеграция трябва да запази креативното ядро на човешката личност, защото тя е двигател на еволюцията. Тя е „ длъжна“ да направи човек безсмъртен, защото от гледна точка на еволюцията няма смисъл от прекратяване на човешкото съществуване. §В биологичната еволюция източник на вариации са мутациите на гените. Природата създава, експериментира върху генотипите и прави побор по фенотип. Следователно, тя разрушава старите фенотипи, т.е. биологичното тяло, за да продължи експериментите и еволюцията. Смъртността на многоклетъчните организми е еволюционно необходима. В епохата на разума, когато водещ клон на еволюцията е еволюцията на човешкото общество, в източник на еволюция се явява човешкият мозък. Той не е обект, а субект на експериментирането, загубата му при смъртта е еволюционна нелепост. Личността трябва да бъде безсмъртна, както са безсмъртни гените. Безсмъртието на човешката личност е в дневния ред на Космическата Еволюция.
16. Еволюция на човешката личност. Безсмъртието на човешкото същество не означава неговото застопоряване като неизменност. Това може да се разбире по аналогия с организацията на ниво макромолекули. Контролиращи биологичната еволюция са гените, а те са безсмъртни. Въпреки това, те не остават статични, но постоянно се променят в резултат на мутации, както човешката хромозома например е много, много по-различна от примитивните хромозоми на вирусите. Кибернетично безсмъртните личности могат да се променят и да се развиват във взаимодействие с други свръхсъщества. Взаимодействието между свръхсъществата , плурализъм е необходим за еволюцията и човечеството, надяваме се, ще са опитите за различни видове на интеграция, създаването на различни свръхсъщества. Тези човешки личности, които възникнат в резултат на тези процеси, вероятно да бъдет различни от нас, тъй както нашите хромозоми са различни от тези на вирусите. Но определящият принципа на личността ще остане очевидно неизменен, както е останал неизменен принципа на работа на гените.
17. Как може да се осъществи интегриране. Трябва ли да се очаква цялото човечество да се обедини в едно свръхсъщество? От гледна точка на еволюцията, това е нежелателно и е малко вероятно. Животът е като пирамида: издига се към върха и в същото време се разширява в основата си. Въпреки, че човечеството контролира биосферата, телата ни са само малка част от общата биомаса. Основната част от нея са все още представляват примитивни организми. реализирането на кибернетично безсмъртие изисква, разбира се, да се жертва нещо. Да започнем с това, че като начало усилията трябва да се съсредоточат върху по-нататъшното развитие на науката. Не е ясно дали повечето хора в повечето общества ще искат да си поставят такава цел. Волята за безсмъртие, като всяка човешка черта, варира в широките граници на разбиране от човек до човека. Тъй като интеграция може да бъде само доброволна, може да се очаква, че само една малка част, може би съвсем малка, от човечеството ще премине към вида на свръхсъществата, повечето ще останат в състояние на “човешки планктон”.
18. Интеграция на Космическата сцена. Въпреки това, само на интегрираното човечеството е съдено да овладее Космическото пространство. Неинтегрираната част не може да се конкурира с това, тя може само да осигурява материал за свръхсъществата. Без интеграция на човечеството не може да се претендира за каквато и да е значителна човешка роля в космоса. Системните единици, които вземат решения, трябва да бъдат възнаградени за своите решения, в противен случай те никога няма да ги реализират. Опитайте се да си представите картината на “човешкия планктон”, напъхан в космически апарати, опитващ се да достигне до далечна звезда и пътуващ за време, изразяващо се в десет или двадесет поколения. В космоса роля могат да играят само такива същества, чиято продължителност на живот може да се равнява на Космическото време.
19. Днешните проблеми. Нашата представа за кибернетична интеграция в момента е много абстрактна и забулена в мъла. Това е неизбежно: концепции и цели, отнасящи се до далечното бъдеще, могат да бъдат само абстрактни. Това не означава обаче, че те нямат нищо общо с нашите текущи проблеми. Концепциите за Всемирна Еволюция и кибернетично безсмъртие са пряко свързани с понятията на смисъла на живота и за най-висшите ценности, които ние днес приемаме,въпреки че тези, които живеят днес, да мислят, че безсмъртие е възможно само в смисъла само на творческо безсмъртие (въпреки че, който знае). Проблемът за висшите ценности – това е основният проблем на сегашното общество. За какво трябва да се живее, след като нашите основни нужди задоволени лесно от сегашната система на производство? Какво е добро и какво е зло? Какви са най-добрите критерии, по които можем да оценим различни модели на общественото устройство? В човешката история великите цивилизации са били неразделна част от големите религии, които отговарят на тези въпроси. Упадъкът на традиционните религии, които се основават на метафизичната концепция на безсмъртието, заплашва обществото с деградация. Идеята за кибернетичен безсмъртие може да замени своя метафизичен предшественик и да се превърне основа на доктрината за най-висшите ценности на зараждащата се глобална цивилизация.
20. Интеграция и свобода. В наше време ние можем по-ясно от всякога да видим фундаментално противоречие на конструктивната еволюция на човешкото общество: между социалната интеграция и личностната свобода. Интеграцията е еволюционна необходимост, тя е следващия метасистемен преход. Ако човечеството си поставя цели, които са несъвместими с интеграцията, резултатът е еволюционна задънена улица. Тогава то няма да оцелее. В развиваща се Вселена не е възможен застой, което не се развива умира. От друга страна скъпоценната природата на човека се състои именно в свободата. Творческа свобода на индивида – това е двигателят на еволюцията в епохата на разума. Ако тя е подтисната чрез интеграция, както в тоталитарните режими, също ще се окоажем в еволюционна задънена улица.
Това противоречие е реално, но от това не следва, че е неразрешимо. В края на краищата, подобно противоречие е успешно преодоляно при еволюцията на по-ниските нива на организация. Когато клетките са комбинирани в многоклетъчни организми, те продължават да изпълняват своите биологични функции – обмяна на веществата и деление. Новото качество – животът на тялото – не е в противоречие с биологичните функции на отделните клетки, а съществува благодарение на тях. Творческият акт на свободната човешка личност – това е нейната “биологична функция”. В интегрираното свръхсъщество,във всички негови стадии и етапи, като се започне с този, който се провежда сега, тази свобода трябва да бъде необходима и жизнено важена.
Как да се постигне органичнен синтез на интеграция и свобода – това е предизвикателство, което природата поставя пред човека.
