Аспекти на идеята

От зората на своето съществуване човечеството се стреми и се вълнува от идеята за безсмъртие. Всички известни митологии, религии, философски идеи засягат въпроса за ценността на човешкия живот, съхранението на разумността през времето за живот и след смъртта. Възникнал като еманация на природата в една малка и синя планета, сред безкрайния Космос, човекът не може да се примири с ограниченията на биологичното тяло. Носещ гигантския потенциал на ума си, той търси начини за осъществяване на експоненциалното си развитие. Планетата му е тясна, животът, осмислен като възпроизвеждане на вида, не го задоволява. Човекът има способността да мисли и осъзнава; да опознава, разбира и овладява; да твори и създава… Тези прекрасни възможностти са ограничени от физическият край на биологичния носител, а това е предпоставка за възникването на идеите за живот след смъртта, прераждането или примирението. Отношението към смъртта определя отношението към живота. Този въпрос стои в основата на скалата на потребностите и целеполага човешката дейност. Отговорът на този въпрос (различен при всеки ) задава параметрите на идеята за смисъл на живота.

Нашите цел и идея са да представим възможности за безкрайното развитие и съществуване. Ние поставяме човека в центъра на вниманието, защото, според нас, нищо не е толкова велико и неповторимо, колкото е човешкото съзнание с възможностите си да се развива и да сътворява. Стъпвайки на материалистични позиции, опирайки се на постиженията на науката в световен план, ние сме убедени, че безкрайното съществуване и развитие са възможни. Човешката психика (или разумното съзнание), като система от самоорганизираща се информация, може да бъде безсмъртна, ако се преодолеят ограниченията на биологичния носител. Предоставянето на поредица от носители – по- устойчиви и по- адаптивни- ще осигури не само безсмъртие, но и възможности за живот в условия, различни от земните. Това, само по себе си, е отговор на смисъла на съществуването ни и гаранция за осъществяването на реалното призвание на мислещите същества.

Проблемът за безсмъртието на личността от гледна точка на материализма и науката

( кибернетика, нанотехнологии и т.н.) може да бъде разглеждан в два аспекта: създаване на изкуствен носител ( киборг) и реализиране на възможности за пренасяне на психика ( съзнание) в различни носители.

Основният въпрос, който се поставя тук, е : Възможно ли е, по принцип, със средствата на научното познание, по изкуствен път, хората да създадат живо, мислещо същество?

Основавайки се на постиженията на човешката мисъл, тази принципната възможност е реализуема, защото:

• Човекът, като реално съществуваща система, ограничена по сложност и възможности, на настоящия етап от развитието си, е познаваема и следователно- възпроизводима по изкуствен път. Нещо повече- ограничениете способности ( примерно -за преработка на информацията, за приспособяване към средата и пр.) могат да бъдат имитирани до такава степен , че моделът да притежава качества, сравними с оригинала, въпреки че в детайли начинът на

функциониране е различен.

• От методологическа гледна точка признаването на принципната възможност за създаване по изкуствен път на живи и мислещи същества е плодотворно, тъй като такъв подход стимулира развитието на науката в аспект на търсене на идеи и открития, които да не са свързани само и единствено с консумирането и използването на планетарните ресурси и суровини, а с намирането на алтернативни на земните и адаптивни към условията на цялата Вселена носители със съответните им енергийни ресурси.
• Проблемът – създаване на системи с изкуствен интелект- е част от общия проблем „ Живо мислещо същество”. Като направление в науката изкуственият интелект се утвърди около 1970 г. На тази тема са публикувани стотици книги и статии. Постигнати са успехи както в теоретичното осмисляне на проблема- К. Гьодел, А. Тюринг, У. Мак-Каллок, У. Пийтс, Дж. Фон Нойман, А.Н. Колмогоров, У.Р. Ешби, П.К. Анохин и др., така и в постигането на практически резултати- В.М. Глушков, Н. Амосов, В.В. Чавчанидзе, Дж. Маккарти, Н.Нилсон и др.
• Най- яркото приложение на принципната възможност за създаване на изкуствен интелект е възникването на ново поколение роботи, т.н. интегрални роботи- кибернетични системи, които притежават висока степен на автономност и средства за непосредствено взаимодействие, ориентация и приспособяване към средата.
• В познанието за функциите на човешкия мозък, висшата нервна дейност, бе извършен огромен скок. Появиха се теории с претенции за обяснение на мозъка като система, за единно обяснение на висшите психически функции и анализаторите.
• На базата на бионичния подход се разработиха нови, ефективни системи за съхранение и преработка на информацията.

Държим да отбележим, че съществуват и противоположни мнения, отричащи принципната възможност за изкуствено създаване със средствата на науката на живи и мислещи същества. Тези мнения се изказват все по- рядко и се опровергават все по- често от постиженията на технологиите днес. В този смисъл е и констатацията на акад. Анохин: „ Вече отдавна отшумяха споровете може ли да се създаде машина „ по- умна от самия човек”, ако бъдат приложени всички последни достижения на кибернетиката, биохимията и неврофизиологията. Учените отдавна постигнаха съгласие, че това е принципно възможно…” Човекът като система, а не човекът като биологичен консуматор и потребител, се превръща в централен проблем на научното изследване – процес, при който е необходимо все по- силно да се съобразяват и синхронизират процесите на производство, управление и технологично развитие. Тази обща тенденция без съмнение ще доведе до опознаване на системата човек и следователно- до намиране на реални възможности за нейното оцеляване като система от инфорнация, която не само има способността да съхранява безкрайно, но и да приема, преработва и самоорганизира в нови структури постъпващата информация в експоненциален темп на развитие.

Другият аспект на въпроса за безсмъртието на личността – физическо и реално, без мистика и религия – е възможността за създаване на поредица от носители и най- вече- възможността за пренасяне на психиката от един носител в друг.

Принципната възможност, обуславяща реализирането на този аспект, се съдържа в разбирането за психиката като система от информация. Фундаменталните изследвания в тази област се нуждаят от апарата на обща теория на системите, за да се определят елементите на съдействие и взаимодействие на системите: мозък- съзнание; човек- природа; система от информация- самоорганизация на информацията.

Живият мислещ мозък, живото тяло, изпълняват необикновено сложна дейност, а всички предшестващи формално- логическото мислене форми и дейности на човешкото съзнание ( възприятие, интуиция, творческа дейност и пр. ) са недостатъчно изучени и описани в термините на процесите на преработка на информацията. Както посочва Дж. фон Нойман « езикът на мозъка не е езикът на матаматиката» и докато не се открие кода за преработка на информацията, е невъзможно да се открие решение на проблема мозък- съзнание.

Принципно нова, идеята за реално безсмъртие на личността поставя важни фолсофски въпроси. Тя поставя въпроса за моделиране на психиката и изграждане на теория на «Аз-а» от гледна точка на възможностите за непрестанно развитие.

Пред обществото се очертават перспективи за нови отношения, базирани на неограничено развитие и научните постижения, и ориентирани към човека като мислещо същество.

Човекът – индивид се превръща в неантропоморфна система, която няма да бъде свързана и зависима от определена форма на съществуване и определена съвкупност на физичко-химични условия. Свободата на формата означава от своя страна рязко разширяване на зоните за съществуване. Формата на съществуване, носителят, ще се избира в зависимост от условията на различните ареали на различните части от Вселената. В този смисъл «Жизнената среда» ще бъде както морската бездна, така и космоса или недрата на «тъмната материя».

Разширяването на вариантите за носители на психиката и възможността за безкрайно съществуване ще гарантират разширяване на способностите на индивида. Известно е, че потокът от информация към мозъка е ограничен от сетивата. Очите възприемат елекромагнитни вълни в определен честотен диапазон и са напълно слепи за радиовълните, ултравиолетовите лъчи, ренгеновите лъчи, космическите лъчения, неутронните потоци и пр., Очите на неантропоморфната система човек ще бъдат способни да въприемат целия спектър от лъчения, ще имат разделителна способност, която ще надвишава многократно разделителната способност на човешките очи сега. Аналогични промени ще претърпят всички сетива като инстументариум за получаване на информация. Свикнал със своите сравнително константни интелектуални възможности и ограниченото във времето съществуване, човекът ще придобие простор и възможност за неограничено развитие и усъвършенстване. Преминавайки от homo sapiens към homo aeternitatis ( човек вечен), човекът ще придобие възможност активно да влияе върху обема на оперативната си и постоянна памет, върху скоростта на мислене, върху емоционалната си настройка и богатство, интуицията и др. Каналите за комуникация между индивидите рязко ще се увеличат по брой и по качество на предаваната информация, което от своя страна гарантира разбиране и единомислие, основано на могъщ интелектуален потенциал. Ще се задейства положителна обратна връзка в интелектуалното развитие на личността, която ще доведе до трудно предсказуеми последствия, но със сигурност гарантиращи основополагащата му роля в развитието на Вселената.