Отговарям веднага. Това е научен проблем – от същия тип проблеми като проблема за излизането на човека в Космоса, поставен от Циолковски в началото на миналия век. Защо идеята на кибернетичен безсмъртие, независимо от факта, че е подкрепена от видни учени (като В. Турчин, К. Джослин, Рей Курцвел, Х. Mаробек, А. Болонкин, В. Бейнбридж, и др.), в много от случаите среща много остро отрицания или, в най-добрия случай, скептично отношение?
Има много причини за това.
Първо, този суперпроект е действително огромен по мащабите си и граничи с фантазията, “прекалено тежкък” е за “средното” научно съзнание, което е предимно светско и предпазливо, зависимо от мнението на своите научни ръководители или административни началници. (Предпазливите проекти гарантират безопасното съществуване и топлите местенца. Всяко предизвикателство към научната мисъл предизвиква опасенията на посредствения учен дали ще се хареса на началниците и „да не дава Господ нещо да му се случи”).
По настоящем като научно може да предложи почти всичко, стига то да донесе финансиране. Няма да споменавам лавинообразното нарастване на псевдонаучните теории и проекти – всички видове шарлатани, магьосници и “чудодейци”, които заливат пространството – медийно и научно с непроверени факти и езотерично бръщолевене. Всичко това хвърля сянка върху идеята за кибернетичното безсмъртие.
Освен това, ние сме все още в началото, в първите подходи към решаването на този проблем. Подробностите за неговото развитие и решаване, конкретните стъпки при разработването на решенията предизвикват дискусии, изискват творчески открития и решения.
От друга страна вечната идея за безсмъртие от хилядолетия е въплътена в митовете, приказките и религиозните вярвания. Оттук идва и предубеждението, че е несъвместима с науката.
Но без значение какво се говори, идеята за безсмъртието в човешката култура си запазва ранга на най-висша ценност, и изразява невъзможността от примиряването на човека със смъртта, неговата воля за живот. Вгледай се в себе си, читателю! Нима не изпитваме страх от смърта – своята или на близките ни хора? Не търсим ли с всички възможни средства начини да удължим живота си ( тренировки, диети, екологично и здравословно хранене, лекарства)? Ние умело минимализираме този страх, знанието за собствената си смърт. И това се проявява и волята да се живее като най-висша ценност. Фактите за случаите на самоубийства с нищо не променят това. Те са сравнително редки и имат различни причини. Могат да бъдат резултат не само на загубата на индивидуална житейска стойност, но да са и висш порив в нейната защита (когато човек предпочита смъртта пред предателството или се жертва за цел в името на живота на другите.)
“Волята на човека към безсмъртие е естествено продължение на волята да живее.” Това са думи на видния учен, автор на известния “Кибернетичен манифест” от Валентин Турчин и Клиф Джослин ( публикуван в книгата: Турчин В. Ф., Феномен науки. Кибернетический подход к эволюции., Изд. Второе. М., 2000, с.357). Авторите правилно посочват, че силата на религиозните вярвания, които са дълбоко вкоренени в културата, винаги са се основавали на обещанието за безсмъртие, в задгробния живот. Въпреки това, под влияние на критичното научно мислене тези обещания за масовия човек остават все по-неясни и призрачни.
“Успехът на науката може да издигне знамето на кибернетичното безсмъртие” (пак там, s.358), твърдят авторите и този лозунг подема социално движение “Русия 2045”, наброяващо повече от 15 000 души, ( статията е писана преди провеждането на международния форум Global Future 2045, в настоящият момент движението вече има политическо изражение, милиони привърженици и структури по цял сват- бележка на преводача) в редиците на което се включват много видни учени, чийто брой нараства все повече.
На какво се основава убеждението, че проблемът за кибернетичното безсмъртие е истински научен проблем и че той е решим?
Кибернетичното безсмъртие не противоречи на принципите на науката. Напротив намира в нея своята теоретична подкрепа. Преди всичко – в основния принцип на изофункционалните системи, свързан с откритията в ерата на компютърните технологии. Той е свързан с името на великия математик Тюринг. Същността му се състои в това, че един и същи комплекс функции може да бъде възпроизведен в различни по своите физични свойства субстрати. Този принцип е подкрепен от принципа на инвариантност на информация по отношение на физичните свойства на нейният носител (една и съща информация може да се въплати и прехвърли в различни по своите физични свойства носители , като се кодира по различен начин). От тук следва принципната възможност да се възпроизведат функциите на живата система и главовия мозък в небиологични субстрати, което важи с пълна сила и за психичните функции.
Широки перспективи за подобна реализация на принципа открива конвергентното развитие на НБИКС (нанотехнологии, биотехнологии, информационни, познавателни, социални технологии и съответните им области на научното познание). Взаимнодопълвайки се , те създават безпрецедентни мегатехнологии за мощно преструктуриране на човека и обществото, в частност, възможност за изграждането на такива системи, които могат да възпроизведат в небиологични субстрати жизнените функции и психиката. Това е пътят за трансхуманистична трансформация на ума и личността.
Нека сега да разгледаме теоретичните съображения за това въз основа на вече достигнати научни и практически резултати. Трудно е да се изброят дори и най-важните: дешифрирането на генетичния код и човешкия геном, въз основа на който Крейг Вентър изобрети първия изкуствен организъм; напредъкът в разшифроването на мозъчните кодове на психичните явления; напредъкът в роботиката и изкуствения интелект, моделирането чрез суперкомпютри на информационните процеси на мозъка, отговорни за психични явления; създаването на интегрални биоелектрически системи. Други важни в това отношение разработки са бързото развитие на протезирането на крайници и вътрешни органи. Френски учени наскоро създадоха изкуствено сърце, което е вече в масово производство. Парализиран човек с имплантиран електронен чип в мозъка може психически да контролира курсора на компютъра и инвалидната количка. Поставени са и е започнало решаването на задачи като създаването на изкуствено тяло, много, немислими доскоро за разрешаване, проблеми.
Разбира се, създаването на изкуствено тяло не може да се постигне само чрез простата замяна на отделни части и органи на естественото тяло. Тук на първо място излиза въпросът за самоорганизацията, създаването на самоорганизираща се система от небиологичен тип, като за начало най-вероятно с включването в нея на биологични компоненти. Комбинацията, обединяването в единна система на биологични и небиологични форми на самоорганизация е преходен етап от пътя за радикалното удължаване на живота и кибернетичното безсмъртие. В същото време това е пътят за изменение на човешката природа, съзнанието, начина, по който ще се осъществи трансформация на човешката цивилизация, която в момента върви към застой, тупик, катастрофа. Не може да се промени едно обществото, без да се промени човекът (както и обратното). Ненаситен в консуматорството си, с егоистично своеволие, агресивен- такъв човекът ще е причина за унищожаването на природата и на обществото.
Процесът на трансхуманистична трансформация задължително включва създаването на нов смисъл, ценности и цели в живота, които ще открият хоризонти пред ума, който в момента е ограничен от биологичния и земен начин на съществуване. Забелязвам , че този процес сега е препятстван от мощно безсъзнателно противодействие, породено от биологичната природа на човека. В края на краищата, именно нашата биологична природа определя основните ценности и целеполагането в структурата на съзнанието: живот, здраве, семейство, майка, баща, деца, чувствено удоволствие, удовлетворение от глад и жажда, в някои отношения също и любов, сила, красота . Човекът , ако не роб, то със сигурност е покорен слуга на собствената си физика.
На нас ни е крайно трудно, от гледна точка на сегашното ниво на съзнанието ни, да си представим съзнанието на едно бъдещо интелигентно същество, което е избавено от проблемите на биологичното тяло ( болката, болестите, умората, низшите инстинкти, старческата немощ и др.) Но със сигурност това съзнание ще бъде съзнание , притежаващо по-високи ценности, житейски смисъл и цели, които не са осеяни с дребните проблеми, амбициите, разочарованията и суетата на сегашното ни съществуване.
Движение “Русия 2045” повдига въпроса на кибернетично безсмъртие в контекста на нов модел на цивилизацията. По-точно, то повдига въпроса за глобалното бъдеще на човешката еволюция, на проблема за опазване на човешката цивилизация в условията на настъпващата сингулярност- границата в развитието, отвъд която ни чака или деградация и унищожаване, или възможност за ново ниво на живот и развитие. Ето защо проблемът за кибернетичното безсмъртие е директно свързан с проблема за безсмъртието на човечеството, което живее в постоянна заплаха от смърт (от неразрешими глобални кризи, вътрешни конфликти, войни с ядрени оръжия, от генетични мутации, от промените във физическата среда на Земята, от космическите въздействия). Кибернетичното безсмъртие е залог и гарант за безсмъртието на човешката цивилизация, на човешкия ум.
Проектът, въздигнат от “Русия 2045”, е достатъчно конкретен и набелязва основните етапи на движението към постигането на основната цел. Такъв мегапроект е изключително необходим на нашата научната общност, лишена от мощни духовни стимули; проектът може да насърчи талантливите учени, да събуди нови творчески сили, воля за реализирането на големи постижения. Великата цел ражда велика енергия и сила на духа. Този мегапроект е нужен не само на научната, но също така и на цялата общност, която изтласква от съзнанието си перспективите на близката глобална гибел, затънала в ненаситно консуматорство, меркантилност, изгубила животворната нишка на великите идеи и цели, невиждаща по- далеч от близкото обкръжение , стигаща до границите на нечовечността.
Висшата мисия на “Русия 2045” е да разработи и приеме нова идеология и на тази основа- нова социална общност, способна да концентрира интелектуални, финансови, организационни, медийни ресурси, необходими за изпълнението на най-важната задача- достигането на безсмъртие на човечеството.
Безусловно , концепцията на кибернетичното безсмъртие изисква по- нататъшни задълбочени разработки, решаване на много сложни и трудни въпроси. Важно е да си даваме ясна сметка за порядъка от възможни решения и подходи. Трудно е например да се приеме позицията на проф. А. Болонкин, която беше ясно обозначена още през 1998 година ( в интервю за вестник ”Известия” на 8.09.1998 със заглавие ” Човек- безсмъртен!”). По негово мнение скоро мощността на суперкомпютрите ще превъзхожда мощността на човешкия мозък. Ще можем да презапишем цялата информация от невроните в мозъка върху електронен чип и личността ще стане безсмъртна. Така ще възникне „електронния човек”, който може да обитава всякакви телесни носители , няма да се страхува от радиация, екстремални температури, няма да се нуждае от въздух, вода и прехрана, ще може свободно да пътешества в космоса със скоростта на светлината. Не говорейки за това , че прогнозата на А. Болонкин се оказва прекалено оптимистична ( той гарантирра достигане на безсмъртие към 2020 година), можем да кажем , че концепцията му повдига няколко възражения. Да, компанията IBM заяви , че към 2019 година ще произведе суперкомпютър, равен по мощност на информационния капацитет на главовия мозък. И това- сериозно! А по- нататък? С какво това може да помогне? Малко е вероятна възможността да се презапише цялата информация от мозъка, пък и досега не е ясно как ще се осъществи това. Преди всичко не е ясно какво съдържа понятието цялата информация ( тя може да има множество нива, извънредно сложна организация). Но даже да допуснем, че ще презапишем цялата информация върху чип, от тук не следва, че вече ще е създадена безсмъртна личност. Да приемем , че сме записали цялата информация за мен или вас на съвременен носител ( примерно да кажем , че сме я записали на книжен носител). Тази информация може да се тиражира, може да се изпрати в космоса, даже да пътува със скоростта на светлината. Но къде остава личността- самостоятелното, самодеятелно, мислещо, съзнаващо себе си същество? „ Електорнния човек” на А. Болонкин не обхваща най- главното- това, което наричаме съзнание. А то обладава съществени качества на субективната реалност. Без тези качества няма личност, няма реално мислене и разум.
Главният и най- важен пункт на проблема за кибернетичното безсмъртие е възпроизвеждането върху небиологичен носител на тези самоорганизиращи се информационни процеси, които създават качеството субективна реалност.
Това качество, присъщо и на животните, се е формирало в следствие на еволюционните процеси при възникването на многоклетъчните организми. Регистърът на субективната реалност е пряко свързан с двигателните центрове на нервната система и е способен мигновенно да възпроизведе движение, което е сложно действие на организма. Това качество обезпечава високо ефективния ( по своята оперативност и енергийна ефективност) способ за отражение на средата и управление на поведението на организма. Той се е усъвършенствал стотици милиона години и достига при човека такова високо ниво, което ние свързваме с абстрактното мислене и езика, самосъзнанието , творческата фантазия, целеполагането, волята, одухотвореността.
Качество на субективната реалност – то се възприема като психическо състояние, което прекъсва временно при дълбок сън без сънища, кома, припадъци и други случаи на загуба на съзнание. То е свързано с подсъзнателните процеси, паметта, и носи отпечатъка на Аз-а, винаги принадлежи на определен Аз, неговата идентичност и неговата история.
Както свидетелстват данните на невронауките, качеството субективна реалност се реализира на нивото на Аз- системата на главовия мозък- особена стуктурно- функционална подсистема на мозъка, отговорна за личностните свойства на човека ( наричат я самосъзнание). Аз- системата представлява, само по себе си, съзнателно – подсъзнателен контур на информационните процеси, включващ две взаимносвързани нива: генетическо и биографическо, отразяващо историята на личността и нейното съзнание. Функционирането на тази система определя способността на личността да притежава информация „ в чист вид” и способността да оперира с нея, което отразява и същността на качеството на субективната реалност. ( терминът „ в чист вид” показва и това, че информацията е въплатена в своя носител, а ние чрез психическата дейност имаме само усещания, образи, мисли , т.е. информацията като такава, „ в чист вид” , се възприема, ние оразяваме действителаността, но не съзнаваме какво става в мозъка ни.) Ако аз мога по своя воля да оперирам със своите образи, мисли, то това е равнозначно на това , че аз мога по своя воля да оперирам , да управлявам невродинамическите носители, т.е. съответния клас мозъчни процеси. А това означава, че Аз- системата в мозъка е вид самоорганизизраща се система. Това обяснява и феноменът свободна воля, присъща на всеки Аз.
Решаването на проблема за възпроизвеждане на качеството на субективната реалност и личностните качества на биологичния субстрат е задължително условия за постигане на кибернетично безсмъртие. Това изисква изследване и разбиране на специфичните функционални структури на Аз- системата на мозъка и способите за тяхната самоорганизация, за да се открои пътя на създаване на аналогична функционална динамическа структура в подходящ невробиологичен субстрат ( който може да се открие или създаде).
Развитието на невронауките постепенно прояснява този проблем и пътя за неговата разработка. Вече са известни някои съществени черти на подобна функционална структура. Тя има пръстеновиден цикличен характер в резултат на синтезирането на информацията, постъпваща от сензорните центрове, мотивацията и паметта. В резултат на това възниква осезаемо преживяване под формата на усещания. Налични са доказателства за невродинамичните маханизми на произволните действия, процеса на мислене, поддържането на самосъзнанието и Аз-а и неговите управляващи функции, наред с други психически явления. Разбира се , ние се намираме още в началото на пътя. Но невронауката се развива с извънредно бързи темпове и съществува реални основания да се надяваме, че в близките 10-15 години в това направление ще се осъществи пробив.
Заедно с това, освен ориентацията към изследване на мозъка, подобна динамическа функционална структура може да се конструира на основата на феноменологическия анализ на съзнанието, мисленето, сложните форми на дейността и построените на тази основа модели ( това направление е наричано „ изкуствен интелект” или „ изкуствен живот”). В това направление в близко време също се очакват сериозни пробиви и успехи.
Важно е да се подчертае, че теоретичните построения на тези варианти на търсената самоорганизираща се функционална система, се отличават от еволюционните, формирани в живите системи и в главовия мозък. Те могат да бъдат несложни, но ефективни и надеждни. Така както биологичния живот е построен на белтъчна основа, а висшите му форми представляват сами по себе си изключително сложни, многомерни и подредени функционални структури, надеждността на които се обезпечава от колосалното количество и излишък на елементите, функциите, кръговете на управление, често препокриващи се един друг. Рибите например произвеждат милиони яйца, от които оживяват само някои, не голямо множество. Гибелта в мозъка след инсулт на милиони неврони може съществено да не повлияе на неговата дейност, а нарушението на функциите може да се възстанови, компенсирайки се за сметка на други. Да не говорим за количеството неврони в мозъка. Мащабът на сложността и съкращението е възможно да илюстрираме чрез пример даже и от кръвоносната система: в тялото на свеки от нас има около 100 000 км съдови канали.
Разбираемо е , че такова ниво на сложност и количество не са нужни при прехода към небиологичен субстрат. Проблемът за надеждността тук ще се реши със съвършенно различни начини и диапазонът на надеждността ще е много по- голям, както подобава на същество, което свободно пътешества в космоса и е нечувствително към екстремалните физически въздействия.
Мегапроектът кибернетично безсмъртие, като перспектива за преобразуване и преустройка на земната цивилизация, трябва да стане мощен творчески и експериментален полигон за решаване на насъщни житейски въпроси за усъвършенстване на медицинските техники и протезирането, продължението на човешкия живот, разшифроването на мозъчните кодове на психичните явления, за развитие на изкуствения интелект, създаването на квантов компютър, биороботехнически системи, невромашинен интерфейс, изкуствено тяло, самоорганизиращи се системи от нов тип, за реализация на този колосален потенциал, който носи в себе си конвергентното развитие на НБИКС. Решението на тези задачи и наличието на път за решаването на свръхзадачите за кибернетично безсмъртие и преустройката и преобразуването на земната цивилизация. Може би уверени, че на този път ни очакват непредвидими в наше време научни открития и творчески достижения. И, несъмнено, това движение трябва да е органически свързано с разработки в хуманитарната и социалната проблематика в дълбочина.
След това, когато бъде достигнато технологичното решение на последните задачи ( по реда на етапите: създаване на изкуствено тяло, различни аватари, построяване на действащ модел на организам и психическата организация чрез суперкомпютър и др.; като тези етапи несъмнено са в синхрон с изменението на съзнанието), ще настъпи следващия етап- продължителния и крайно сложен период на преобразувание на земната цивилизация. Това поставя трудни проблеми пред новата социална самоорганизация, процесите на превъплащаване на личността, съотношението между индивидуалния и интегрален разум, съхранението на живата природа и взаимовръзката с нея, и много други въпроси, свързани с формирането на неочовечеството, които, както се надяваме, ще бъдат решени- ако вярваме, че земната цивилизация, заедно със земния разум, в близкото столетие няма да потънат в небитието.
Превела от руски Марияна Кривошапкова
Бележки:
Авторът Д.Дубровски е съпредседател на Научния съвет на Руската академия на науките по методология на изкуствения интелект.
За публикуването на тази статия СНЦ „ Sub specie aeternitatis” има съгласието на Д.Дубровски.
Снимаката на Д.Дубровски е от сайта на „ Русия 2045” http://2045.ru/
