Луцифер, не отивай долу

   Още по-смешно е, че се взимат ужасно, ама ужасно много насериозно. Доста обидчиви са, дразнят се, тръшкат се, плачат, обсебват, завиждат, нараняват, унищожават, мразят… и всичко това в името на собственото си голямо и сериозно его. Животът им е ужасно забързан и непродуктивен. Всеки от тях иска да контролира себеподобните си и колкото повече от тях командва, толкова по-нагоре се намира в примитивната им стадна йерархия. Всеки иска да притежава колкото се може повече видове най-разнообразни неща и предмети, които да съхранява в колкото се може по-голяма сграда, наречена дом, която да се намира на най-хубавото място в най-хубавия квартал. Всеки иска да има много домове. С една дума средният човек иска да има от всичко по много. Всеки желае по много и от някакви си техни смешни хартийки, които може да заменя за предмети, действия и желания. Колкото повече от тези хартийки има някой, толкова по-нагоре е в йерархията. Важи и обратното – колкото по-нагоре е някой в йерархията, толкова повече хартийки има.

   Какво е йерархия ли? Труден въпрос, но да опитам… Това е пирамидално разпределение за оцеляване при глутници и някои стада, според което една малка част от животните в групата, стоящи най-отгоре в пирамидата налагат волята си на останалите. Обикновено на тях се пада най-добрата част от плячката, най-удобните места за спане, най-силните женски… Колкото по-надолу в пирамидата са животните, толкова повече други по-горни слоеве животни определят действията им. Генетично заложено на всяко животно е да се бори за издигане нагоре по-пирамидата чрез всякакви средства. Така то може да ползва все повече блага, които му дават по-голям шанс за оцеляване. Ако успееш да заличиш йерархията в една глутница, то тя няма да изкара и ден…

   Но да се върнем на хората. Притежанието на хартийките и властта ги изпълват с голямо задоволство и те се стремят по-всякакъв начин да го покажат на околните. Показват новите си превозни средства, новите си дрехи, лъскавите си метални накити, огромните си жилища, високото място в йерархията… И в този момент те се чувстват ужасно горди със себе си, надути до пръсване от собствената си значимост. Горди се чувстват дори онези, които нямат почти нищо, когато се сдобият с по-хубаво превозно средство от това на съседа или пък имат по голямо жилище от неговото. Състезават се сякаш на финала всички няма да са сред губещите…

  За да постигнат всичко това хората са готови да вършат какво ли не – измами, предателства, мерзости, убийства, войни. Способни са да понасят и неимоверно изтощение, стрес, напрежение, загуба на физическо и психическо здраве, разклатена нервна система, болести и още доста мъчителни неща… Какво? Защо си причиняват това ли? Де да знаех… Сигурно обичат да се чувстват гадно. Знам ли?! Най-интересното е, че когато постигнат нещата, които искат да имат и които им осигуряват нормален живот, те не се спират. Продължават и продължават трупането и катеренето… Тъй в гонене на разни химери често забравят да живеят.

  Но почакай, все още не съм стигнал до най-смешното. Знаеш ли, че те не са безсмъртни?! Как така ли? Ами умират. След цялото хабене на интелектуална, психическа и физическа енергия в продължение на десетилетия, и след състезателното трупане на предмети те накрая умират – изчезват от света, няма ги, спират да съществуват. За какво тогава е цялата тая патърдия ли? Ами не знам. Може би хората са най-непоправимите оптимисти във Вселената. Дълбоко в себе си вярват, че са безсмъртни, макар добре да знаят, че някой ден всеки от тях ще умре.