БЕЗСМЪРТНОТО ТЯЛО ИЛИ БЕЗСМЪРТНАТА ЛИЧНОСТ? Таню Колев
Безсмъртното тяло или безсмъртната личност? Въпросът, който се превърна в крайъгълен камък на разсъжденията по време на дебата от серията дебати, организирани от Център за култура и дебат „ Червената къща” (http://www.redhouse-sofia.org) съвместно с д-р Стоян Ставру.
ЗА ЯВОРОВ – ЕДИН ОТ ТЪРСАЧИТЕ НА БЕЗСМЪРТИЕ Пламена Колева, Марияна Кривошапкова
Това е един нов поглед над творчеството и вечно търсещия дух на поета. Яворов слага край на живота си , но това не го прави отрекъл се от живота. Творчеството му и най- вече символиката на поезията му показват ярко неговото непримиримо търсене на смисъл, на идея, която да оправдае съществуването.
КИБЕРНЕТИЧНО БЕЗСМЪРТИЕ. ФАНТАСТИКА ИЛИ НАУЧЕН ПРОБЛЕМ? Д. И. Дубровски
Отговарям веднага. Това е научен проблем – от същия тип проблеми като проблема за излизането на човека в Космоса, поставен от Циолковски в началото на миналия век. Защо идеята на кибернетичен безсмъртие, независимо от факта, че е подкрепена от видни учени (като В. Турчин, К. Джослин, Рей Курцвел, Х. Mаробек, А. Болонкин, В. Бейнбридж, и др.), в много от случаите среща много остро отрицания или, в най-добрия случай, скептично отношение? Има много причини за това.
КИБЕРНЕТИЧЕСКИ МАНИФЕСТ Валентин Турчин, Клиф Джослин
Когато клетките са комбинирани в многоклетъчни организми, те продължават да изпълняват своите биологични функции – обмяна на веществата и деление. Новото качество – животът на тялото – не е в противоречие с биологичните функции на отделните клетки, а съществува благодарение на тях. Творческият акт на свободната човешка личност – това е нейната “биологична функция”. В интегрираното свръхсъщество,във всички негови стадии и етапи, като се започне с този, който се провежда сега, тази свобода трябва да бъде необходима и жизнено важена.
БИОЛОГИЧНИТЕ КОРЕНИ НА АНТРОПОЛОГИЧЕСКАТА КРИЗА. Д. И. Дубровски
Биологичните корени на антропологическата криза. Коя е следващата? Непрекъснатото задълбочаване на глобалните проблеми на нашата цивилизация ясно показва това, което се нарича антропологически криза: загуба на истинския смисъл на живота и дейността на човека, увеличение на абсурдите в личния и обществения живот. Ключов елемент от глобалните въпроси застъпва екологичният проблем.
ЛУЦИФЕР, НЕ ОТИВАЙ ДОЛУ
Умирам си от смях. Да ти кажа, направо ще се задавя! Виждаш ли ги хората, онези малки пълзящи същества долу. Повечето от тях си мислят, че светът е създаден заради тях, че те са венецът на творението и че всичко около тях е създадено за да им служи. Представяш ли си, само допреди 300 години повечето от тях си мислеха, че жалката им планета е в центъра на Вселената и че Слънцето и звездите съществуват, за да им светят на тях, хората. Голям смях! Дори сега те си мислят, че могат да имат всичко на света, който обитават. Сигурни са, че нуждите им, оправдават всичките рани, които са нанесли и ще нанесат на планетата си и един другиму.
“ПРИРОДАТА НА ЧОВЕКА ” И ГЛОБАЛНОТО БЪДЕЩЕ превод М. Кривошапкова
Дейвид Дубровски, доктор на филосовските науки, професор, главен изследовател в Института по философия кум Руската академия на науките, съпредседател на Научния съвет на Руската академия на науките относно методологията на изкуствения интелект, говорител на Международния конгрес ” Global Future 2045 ”
КРИЗИС НА ПЛАНЕТАРНИЯ ЦИКЪЛ НА УНИВЕРСАЛНАТА ИСТОРИЯ
Планетарната Универсална история, включваща историята на биосферата и на цивилизацията, представлява последователност от исторически епохи и разделящи ги революции. Революциите образуват сходяща последователност от точки, обладаваща свойството автомоделност. Показано е че очакваната граница на тази последователност е сингулярност – която ще настъпи приблизително през 2020г. Планетарният цикъл от Универсалната история, който продължава вече 4 милиарда години и се характеризира с ефект на ускорение на историческото време, завършва пред очите ни и еволюцията трябва да протече по съвършено друг път.
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ЛИЧНО БЕЗСМЪРТИЕ
От зората на своето съществуване човечеството се стреми и се вълнува от идеята за безсмъртие. Всички известни митологии, религии, философски идеи засягат въпроса за ценността на човешкия живот, съхранението на разумността през времето за живот и след смъртта. Възникнал като еманация на природата в една малка и синя планета, сред безкрайния Космос, човекът не може да се примири с ограниченията на биологичното тяло. Носещ гигантския потенциал на ума си, той търси начини за осъществяване на експоненциалното си развитие.
СЕТТЛЕРЕТИКА
Возможно ли “переселять”? Сколько “переселять”? Куда “переселять”? Что “переселять”?
От Homo sapiens към Homo immortalis или Homo aeternitatis
|
„… изкуството да се живее — това е да знае човек кога да спре и кога да отиде само малко по-далеч”– заявява Артър Кларк в „ Профили на бъдещето” и добавя:„Днес е почти невъзможно да възстановим интелектуалната атмосфера от времето на първия локомотив, когато разните критици мрачно са заявявали, че всеки, който постигне страшната скорост от четиридесет километра в час, непременно ще умре от задух. Трудно е да се повярва, че само преди осемдесет години към идеята за електрическо осветяване на жилищата са се отнасяли с насмешка всички „експерти“, освен тридесетгодишния американски изобретател Томас Алва Едисон. В началото на двадесетия век учените почти единодушно твърдели, че полетът на апарати, по-тежки от въздуха, е невъзможен и че всеки опит да се построи самолет е чисто и просто глупава работа.” и т.н., и т.н. |
ТЪРСАЧИ НА БЕЗСМЪРТИЕ. АВАТАР
Търсачи на безсмъртие!
На пръв поглед, чувайки този израз, го асоциираме с нюанси, които ни препращат към търсачите на философския камък преди векове, към търсачите на чудеса и вълшебства. Може би асоциациите не грешат. Реализирането на идеята за човешко безсмъртие е по- хубаво от чудо и по- желано от философския камък. Днес чудесата са навсякъде около нас. Кой би предположил преди векове, че човекът ще полети в космоса, че ще се свързва и обменя информация мигновено с всяка точка на земното кълбо, че ще търси варианти за лечение на неизлечими болести или ще протезира органи, че ще проникне в тайните на микросвета до частици като фридмоните или ще овладява Вселената, търсейки път към разкриването на законите ú?! Днес науката твори вълшебства и ни доказва с всеки изминал ден, че те са възможни.
Съмишленици отвъд океaна- Ray Kurzweil
“Отношението към смъртта определя отношението към живота.”
Тази максима сама по себе си е достатъчно силна и ясна, за да е необходимо да правим по- нататък анализ на всички варианти и аспекти на отношението към смъртта като определящо екзистенциалния път на живота.
За нас е важен този аспект, който фиксира непримиримостта към фаталния изход за разумното съществуване. Залагайки на идеята за безкрайността на възможностите на човешкия разум, ние търсим варианти за удължаване на човешкия живот. Ние сме търсачи на безсмъртие! Идеята ни за реално физическо безсмъртие, основано на достиженията на научната мисъл и развитието на технологиите, се основава на принципите на системолигията и информационния подход към психиката като система от информация. И ако нашата научна група работи по темата от 1978 година, то в световен план разработките също датират отпреди десетилетия. Човешкият гений винаги ще търси начини и възможности да разкрие тайните на сътворението, да намери мястото си в необятния свят, да управлява и подобрява съществуването си.
ЛИЧНОТО БЕЗСМЪРТИЕ – НА ДНЕВЕН РЕД
Идеята за кибернетически вариант на лично безсмъртие беше поставена решително и категорично от общественото движение „Русия 2045”днес, но тази идея е формулирана и обсъждана още от средата на ХХ-ти век и има доста дълга история. Зародишът може би се съдържа в една много ранна публикация на физика Джон Бернал, в която той изказва хипотезата, че многобройните ограничения , присъщи на човешкия организъм, могат да бъдат преодолени с помощта на изкуствени органи протези, продукти на конструктурската и технологична активност на хората.
